4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 711/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр.София, 26.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 711/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 74/17.02.2011 год., постановено по в.т.дело № 1036/2010 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Старозагорския окръжен съд № 95/30.06.2010 год. по т.дело № 11/2010 год. апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 230 000 лева, представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение на задължението за отчет на направените инвестиции до 31 март на съответната календарна година по договор за приватизационна продажба, както и обективно съединения иск за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 752,42 лева, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото, клаузите на приватизационния договор както и действуващата съдебна практика решаващият съд е направил извода за нищожност на процесната клауза за неустойка, което е довело до неоснователност на предявените искове.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа становище, че в нарушение на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси: 1. При уговорена неустойка за пълно неизпълнение може ли длъжникът да се освободи от отговорност, ако е изпълнил частично задължението си. 2. Към кой момент следва да се извърши преценката за нищожност на клаузата за неустойка-към момента на сключване на договора или към момента на неизпълнението.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск за заплащане на неустойка за непредставен от страна на ответника в срок отчет за извършените през предходната година инвестиции по сключения с Агенцията за приватизация договор за приватизационна продажба от 21.04.2005 год. на 100% от капитала на [фирма], [населено място], както и обективно съединения иск за мораторна неустойка по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на претендираната главница, която претенция има акцесорен характер. Тълкувайки съдържанието на отделните клаузи на приватизационния договор по правилата на чл.20 ЗЗД в тяхната връзка и с оглед смисъла и целите на приватизационния договор, съдът е направил решаващия извод за нищожност на процесната клауза, предвиждаща заплащането по 500 лева на ден при неизпълнение от страна на купувача да представи в срок до 31 март на съответната календарна година писмен отчет, потвърждаващ изпълнение на поетите от него задължения по приватизационния договор във връзка с направените инвестиции. Изложени са съображения, че в случая не става въпрос за прекомерност на неустойката за забавено изпълнение поради завишен размер, а за несправедливостта при нейното първоначално договаряне. Позовавайки се на критериите въведени с т.3 на ТР № 1/2010 год. в мотивите на обжалваното решение е прието, че е договорена една изключително несправедлива неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, санкционираща само едната страна поради липса на реципрочност на поетите по договора задължения.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав намира за ирелевантен поставеният от касатора в т.1 от изложението материалноправен въпрос може ли длъжникът да бъде освободен от отговорност за заплащане на неустойка ако е изпълнил частично задължението си по договора. По този въпрос липсва изрично произнасяне в обжалваното решение, а и отговорът му е без значение за крайния изход на делото. Това е така, защото решаващият мотив на съда, за да отхвърли като неоснователен предявеният иск за заплащане на претендираната неустойка не е забавеното изпълнение на задължението на купувача по приватизационния договор да представи в уговорения срок на А. писмен отчет за направените инвестиции, нито прекомерния й размер спрямо евентуални вреди през предходния отчетен период, а изводът за нищожност на самата неустоечна клауза при нейното първоначално договаряне като несправедлива и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД. В тази връзка релевантен за спора е вторият материалноправен въпрос: към кой момент се извършва преценката за нищожност на клаузата за неустойка – към момента на сключване на договора или към момента на неизпълнението му. По така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/15.06.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно т.3 от цитираното тълкувателно решение, преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави от съда за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора. По този начин е процедирал в преценката си и Пловдивският апелативен съд, поради което постановеното въззивно решение е в съответствие със закона и цитираната задължителна съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършеното тълкуване съдържанието на процесните договорни клаузи при спазване правилата предвидени в чл.20 ЗЗД, тези изводи са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 74/17.02.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1036/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: