ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 566
С., 13.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 939 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Р. А. Г. от С. срещу въззивното решение на СГС от 09.ІІ.2010г. по гр.д. № 3820/2009г.
В отговора по чл.287 ал.1 от ГПК ответницата по касационната жалба Е. Н. Д., действаща като ЕТ под фирма “П.-Е.-И. Д.” С. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СРС от 12.ХІІ.2008г. по гр.д. № 2636/2008г. в уважителните му части за сумата над 120 щ.д. до 200 щ.д. по иск с правно основание чл.232 ал.2 пр.1 от ЗЗД и за над 900лв. до 7048лв. по иск с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД, както и в отхвърлителната му част за сумата 230.37лв. по иск с правно основание чл.232 ал.2 пр.2 от ЗЗД и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Р. Г. 230.37лв., представляващи консумативни разходи за отопление за периода май 2005г. – юни 2006г., ведно със законната лихва от 31.І.2008г., осъдил е Г. да заплати на едноличния търговец 585лв. разноски по компенсация, отхвърлил е иска по чл.232 ал.2 пр.1 от ЗЗД на Г. срещу едноличния търговец за разликата над 120 щ.д. до 200 щ.д., представляващи частично неплатен наем за март и април 2006г., както и иска по чл.236 ал.2 от ЗЗД за разликата над 900 лв. до 7048лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния имот за периода 01.V.2005г. – 31.VІІІ.2006г.
За да постанови решението в обжалваната му пред касационната инстанция част – отхвърлителната за разликата над 900лв., въззивният съд е взел предвид, че между страните е имало сключен договор за наем на апартамент и гараж, срокът на който е изтекъл на 30.ІV.2006г. Ищцата не е установила по делото, че след изтичането на срока се е противопоставила на ползването на имота. Не са представени писмени доказателства в тази насока. А от гласните доказателства се установява, че Г. не е отправяла непосредствено до ответницата покана да преустанови ползването – св.С. е чувал разговори Д. да напусне имота само между Ив.Д., съпруг на последната, и ищцата, но те са ирелевантни, тъй като Ив.Д. не е страна по облигационното правоотношение. С оглед на това е прието, че ответният ЕТ е продължил да ползва имота без противопоставяне на ищцата, поради което не дължи обецзщетение, а наемна цена.
В изложението на Р. А. Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл “по материалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него няма задължителна практика, дали при наличието на безспорно установените по делото факти на отказ от страна на ищцата да подпише анекс за удължаване срока на наемния договор, на жалба до СРП за съдействие за освобождаване на имотите и на изрично изявление за освобождаване на имотите, отправено до ответницата чрез нейния съпруг, е доказано в настоящия случай противопоставяне на ищцата срещу продължилото след изтичане на срока на наемния договор ползване на имотите от ответницата”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните му изводи и изхода на спора по делото и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствено релевирания в изложението въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед приетото от съда, че писмени доказателства за противопоставянето на ищцата на ползването на имота от ответницата след изтичането на срока на наемния договор не са представени и че са ирелевантни разговорите между ищцата и съпруга на ответницата в тази насока, тъй като последният не е страна в облигационното правоотношение. Тези решаващи за спора по делото изводи касаторката не е релевирала като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, касационният съд не може да стори това служебно. При липсата на основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 от ГПК/ предпоставка касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС В.К. ІІ-ро Б отделение от 09.ІІ.2010г. по гр.д. № 3820/2009г.
ОСЪЖДА Р. А. Г. от С. да заплати на И. Н. Д., действаща като едноличен търговец под фирма “П.-Е. – И. Д.” със седалище С., 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: