О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 14.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 516 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “О” ЕООД гр. Д. с вх. №5271/20.11.2008 год. на ПлАС против решение №470 от 16.10.2008 год. по в.гр.д. №316/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №157 от 25.01.2008 год. по гр.д. №17/2007 год. на Хасковския окръжен съд, с което са уважени предявените от Е. Т. З. Т. с фирма “В” против касатора “О” ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 10 233.30 лв. цена на продадени 33 тона селитра, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 306.91 лв. мораторна лихва за периода от 19.01.2006 год. до предявяване на иска, както и искове за такси и разноски по съдебното изпълнение. За да уважи така предявените искове Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на Хасковския окръжен съд, че между страните е сключен договор за търговска продажба на процесното количество селитра, материализиран в двустранно съставената фактура № 616 от 29.01.2006 год., стоката е предадена на купувача, поради което за него е възникнало задължение за заплащане на цената й.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.327, ал.1 ТЗ във вр. с чл.24, ал.2 ЗЗД, като е приел, че се дължи цена на родово определена вещ, която не е доставена на купувача. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.181 ГПК, отм., защото без наличието на доказателства по делото за изпълнение на доставката е приел, че за него е възникнало задължение за плащане цената на стоката.
Като основания за допускане на касационно обжалване в изложението по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК е посочил произнасяне на съда по съществен материалноправен въпрос и процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото –постановяване на решение при избор на доказателства чл.188, ал.1 ГПК и произнасяне на решение в противоречие на съществена материалноправна норма- чл.327, ал.1 ТЗ. Подържа, че тези съществени правни въпроси са решени в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС- ППВС 6/78 .
Ответникът оспорва както основанието за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Общото позоваване само на материалноправната и процесуалноправна норма от значение за изхода по конкретното дело, не представлява формулиране на правния въпрос обусловил решаващите изводи на съда. Липсата на основното основание за селектиране на касационната жалба е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Наличието на допълнителните, изчерпателно посочени от законодателя основания в нормите на чл.280, ал.1-3 ГПК може да се изследва само при ясно формулиран правен въпрос, проявил се в допълнителните основания за допускане до касационно обжалване.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за противоречива съдебна практика, защото соченото ППВС №6/68, погрешно посочено като 6/78, както и допълващото го ППВС №5/75 год. се отнася до задълженията на съда за дейно участие при изясняване действителните права и отношения на страните, които постановления са издадени въз основа на отменени правни норми материализращи принципа на служебното начало, поради което следва да се приеме, че са загубили сила. На второ място, евентуалните нарушения на съществени процесуални правила би представлявало основание за неправилност на обжалваното решение, а не и основание за допускане до касационно обжалване.
Не доказва противоречиво разрешаване на правните въпроси и представените арбитражни решения, както и невлезлите в сила съдебни актове.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №470 от 16.10.2008 год. по в.гр.д. №316/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №157 от 25.01.2008 год. по гр.д. №17/2007 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: