О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. София, 02.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 699 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. против решение №59/24.02.2010 г., постановено от Окръжен съд – Ловеч, по в.гр.д. № 671/2009 година. С обжалваното решение, окръжния съд е отменил решение № 366/27.10.2009 г., постановено по гр.д. № 222/2009 г. от Районен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. П. Т. и Т. С. Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на 51386/106963 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Л., като е постановил ново решение по съществото на спора, като е уважил ревандикационния иск за посочената по-горе идеална част, против ответниците по делото М. Т. А. и Г. С. А.. С решението си, въззивния съд е обезсилил предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от ищците по делото С. П. Т. и Т. С. Т. против А. Х. Т. за същия имот, поради липса на правен интерес и недопустимост на предявения установителен иск. На основание чл.59 от ЗЗД, в полза на ищците е присъдена сумата от 548 лева, в полза на ищците, против ответника А. Х. Т., представляваща обезщетение за ползуване на имота, за периода от 12.01.2005 г. до 26.01.2009 година. В останалата част, решението на районния съд е потвърдено.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, против касационната жалба е подаден отговор от ответниците по жалбата, с който се оспорва наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, като жалбата е процесуално допустима е по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, предвид представеното по делото удостоверение за данъчна оценка /над 1000 лева/ за процесния имот.
За да уважи предявения ревандикационен иск, въззивния съд е приел, че след развалянето на алеаторния договор с влязло в сила решение, ищците са останали собственици само на претендираната идеална част от недвижимия имот. Зачитайки силата на пресъдено нещо, както и вписването на съдебното решение, извършено в Службата по вписванията при Районен съд – Ловеч на 21.05.1999 година, съдът е приел, че по отношение на ищците, легитимиращи се като собственици на имота с нотариалния акт за собственост, придобит на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и решението на съда, влязло в сила, с което е развален договора до размер на 51386/106963 ид.ч. от недвижимия имот, не може да се противопостави сделката, извършена от прехвърлителя по алеаторния договор в полза на ответниците, след извършеното вписване на решението за развалянето на алеаторния договор. Прието е, че по отношение на ответниците не е изтекла придобивната давност, с оглед фактите по делото, че ищците са собственици на претендираната идеална част, както и че ответниците държат имота без годно правно основание, противопоставимо на правото на собственост на ищците.
По наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд, в производството по чл.288 от ГПК, съдът приема следното:
Към касационната жалба е представено изложение на касационните основания. Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното решение са налице основанията за допускане до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС и разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Във фазата по селектиране на жалбата по отношение на нейната допустимост до касационно обжалване, касационния съд е обвързан от посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този принцип е намерил израз в задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания, които според него обосновават допускането до касационно обжалване на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос в изложението на касационните основания е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. В изложението на жалбоподателя не е формулиран правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който да е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по който въззивния съд да се е произнесъл при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, за допускането до касационно обжалване. Твърдението на жалбоподателя, че самото решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС не следва да се приема като посочването на правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл, като само на това основание, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР №1/2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по приложението на разпоредбата на чл.288 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателя в изложението на касационните основания, че обжалваното от него решение на въззивния съд е необосновано не е основание за допускане до касационно обжалване. Необосноваността на съдебния акт не е сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е основание за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК, т.е., за да се разгледат доводи за необоснованост на съдебния акт, следва да се налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 , т.1-3 от ГПК. В тази насока, твърдението на жалбоподателя в изложението на касационните основания, касаещи допустимостта на касационното обжалване, че решението на въззивния съд е необосновано, не следва да се преценява в производството по чл.288 от ГПК, тай като е неотносимо към това производство.
По изложените съображения, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59/24.02.2010 г., постановено от Окръжен съд – Ловеч, по в.гр.д. № 671/2009 година.
Председател: Членове: 1. 2.