Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 06.02. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.11. 2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2219 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. С. срещу въззивно решение № 462 от 26.01.2018 г. по възз. гр. дело № 829 /2017 г на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Благоевградския районен съд, с което са отхвърлени главен и евентуален искове на жалбоподателя срещу С. К. С. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на три плодни дръвчета в собствения на ответника имот – дворно място в [населено място], евентуално за отсичане на клоните на дърветата или за преместването на дърветата.
Насрещната страна С. К. С. не е подал писмен отговор.
Исковете са основани на твърдения, че три от дърветата, засадени в двора на ответника в нарушение на минимално определените отстояния от границата с имота на ищеца, пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост, тъй като падащите от тях листа и плодове запушват канализация в неговия двор.
Във въззивната жалба на С. Я. С. се съдържат доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че дърветата не пречат на спокойното упражняване на правото на ищеца.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, като се е позовал на приетото в ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС, е изложил мотиви за крайния си извод, че ищецът не е доказал пълно и главно по делото, че макар и засадени в нарушение на отстоянията по чл.52 ЗС, трите плодни дървета на ответника създават пречки на ищеца да упражнява в пълен обем своето право на собственост.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси: длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички доводи на страните и да изложи мотиви по тях; длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, с които страните установяват правнорелевантни факти поотделно и в тяхната съвкупност и може ли да обосновава изводите си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства по делото; засаждане на дървесни видове в съседния двор в нарушение на нормативно предвидените отстояния винаги ли представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост в пълен обем или следва да се доказва, че е налице такова пречене?
Първата група въпроси са процесуалноправни. Те са обуславящи, но не са разрешени както твърди жалбоподателят. Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя С. С. и събраните по делото доказателства за установяване на релевантните за спора факти.
По-конкретно въззивният съд е приел за установени твърдените от ищеца факти за вида и местоположението на трите плодни дървета, но е приел за установено, че към края на съдебното дирене клоните им са били окастрени и разположени единствено над имота на ответника, но не и над имота на ищеца и в това състояние не са накърнявали правото на собственост на ищеца и не са създавали обективни пречки за пълноценното ползване на собствения му имот по-големи от обикновените.
Въззивният съд е намерил жалбата и исковете на С. Я. С. за неоснователни, защото, като се е основал на приетите в ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС разрешения, е приел, че самото неспазване на нормативно установените в чл.52 ЗС отстояния не обуславя извод за смущаване към настоящия момент на правото на собственост на ищеца, доколкото със събраните по делото доказателства не е доказано създаването на неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия на ищеца, които да оправдаят премахването на процесните три плодни дръвчета в съседния на него имот (този на ответника).
Въззивният съд, въз основа на посочени и обсъдени от него доказателства, е приел, че твърдените от ищеца неоснователни въздействия са преустановени (окастрени са били всички клони, преминаващи над ид ищцовия имот) към 10.05.2016 г., което е във времеви период преди депозирането на исковата молба (24.08.2016 г.).
Въпросът за нарушение на нормативно предвидените отстояния е материалноправен и видно от изложеното, също е обуславящ. За него жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 60 /29.05.2014 г. по гр.д. № 7375 /2013 г. по описа на ВКС и с ТР № 4 /2017 г., на което се е позовал съдът.
Доколкото с посоченото тълкувателно решение е уеднаквена практиката по обуславящия въпрос, от значение е дали приетото от въззивния съд му съответства или противоречи и е без значение дали то съответства или противоречи на постановеното преди това решение. В случая настоящият състав приема, че приетото от въззивния съд съответства на приетото с т.3 от тълкувателното решение, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право (т.е. на доказване подлежи не само, че действията на ответника са неоснователни, но и че пречат на ищеца да упражнява правото си).
Към това може да се добави и че приетото от въззивния съд не противоречи, а съответства на приетото и в мотивите към тълкувателното решение, че по всяко дело съдът, който разглежда иск по чл.109 ЗС, следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените и в които не е прието, че неспазването на предвидените в чл.52 ЗС разстояния за засаждане на дървета винаги представлява неоснователно действие (по смисъла на приетото в чл.109 ЗС), нито, че неспазването на предвидените в чл.52 ЗС разстояния обуславя само по себе си (безусловно) извод, че то пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 462 от 26.01.2018 г. по възз. гр. дело № 829 /2017 г на Благоевградския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.