4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 08.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 625 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата З. Николова Х. като едноличен търговец „Р. – З. Николова” ,[населено място] срещу решение № V-20 от 08.03.2010г. по в. гр. дело № 38/2010г. на Б. окръжен съд, V в. гр. състав, с което е оставено в сила решение № 130/27.10.2009г. по гр. № 355/2009г. на Карнобатски районен съд, II състав, с което е отхвърлен иска, предявен от З. Николова Х. като [фирма],[населено място] против З. „Съгласие – 97” в ликвидация,[населено място], обл. Б. за обявяване за окончателен на сключения между З. „Съгласие – 97”,[населено място] като продавач и [фирма],[населено място] като купувач на 04.09.2002г. предварителен договор за покупко-продажба на описан недвижим имот, находящ се в[населено място] на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК- въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: по приложението на чл. 26 ЗЗД и чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК – дали липсата на валидно взето решение на общото събрание на кооперацията представлява основание за нищожност на сключената сделка или се касае за извършване на действия без представителна власт.
Ответникът З. „Съгласие – 97” в ликвидация,[населено място], обл. Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че липсва съгласие на Общото събрание на кооперацията за разпореждане с недвижими имоти съоразно изискването на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, поради което предварителният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, и продавачът не разполага с доказателства за собствеността си върху обектите – предмет на предварителния договор. Относно липсата на съгласие на ОС са изложени съображения, че изразеното в протокола на ОС на кооперацията от 2001г. решение за даване мандат на УС за разпореждане с имущество следва да се приравни към липса на воля за сключването на каквато и да било сделка с определен имот на юридическото лице поради това, че е много общо и с него УС не е оторизиран да определи обекти за продан и цени за прехвърлянето им. Направен е извод, че взетото на 04.09.2002г. решение на УС досежно процесния предварителен договор не може да замести липсващото съгласие на ОС на кооперацията за разпореждане с недвижими имоти. Относно липсата на доказателства, установяващи право на собственост на кооперацията върху недвижимия имот – предмет на предварителния договор, решаващият съдебен състав е приел, че от разделителния протокол между ответника и ЗК „Н.” не е ясно по какъв начин двете кооперации са придобили собствеността върху имуществото, което си разделят. В този документ и приложеното към него разпределение на имуществото срещу описаните обекти са отразени само паричните им стойности и не са налице никакви идентификационни белези – размер, граници, местоположение, липсва ситуационна скица, от която да е видно разположението им на място, и от събраните доказателства не може да се установи кои точно от всички постройки, находящи се в държавния имот, са предоставени на З. „Съгласие”.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос за приложението на чл. 26 ЗЗД и чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК – дали липсата на валидно взето решение на общото събрание на кооперацията представлява основание за нищожност на сключената сделка или се касае за извършване на действия без представителна власт, е важен, но не е релевантен за изхода на спора, тъй като ответникът З. „Съгласие – 97” в ликвидация,[населено място] не е собственик на недвижимия имот – предмет на предварителния договор. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот може да бъде обявен за окончателен при наличието на няколко кумулативни предпоставки: между страните да е сключен действителен предварителен договор за покупко-продажба на конкретен недвижим имот; предварителният договор да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор; прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот; ако специални закони предвиждат специални изисквания, същите да бъдат изпълнени. Ако една от предпоставките не е налице, предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен. При иска по чл. 19, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали отчуждителят е собственик на имота съгласно чл. 363 ГПК /чл. 298, ал. 1 от отменения ГПК/. В конкретния случай ищецът не е доказал, че ответната кооперация притежава собствеността върху недвижимия имот– предмет на процесния предварителен договор, поради което въпросът „дали липсата на валидно взето решение на общото събрание на кооперацията представлява основание за нищожност на сключената сделка или се касае за извършване на действия без представителна власт” е без значение за спора.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-20 от 08.03.2010г. по в. гр. дело № 38/2010г. на Б. окръжен съд, V в. гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.