1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София, 28.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1302 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника А. Т. А. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Руско А. срещу решение № 402 от 18.10.2011г. по в. гр. дело № 782/2011г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 121 от 04.05.2011г. по гр. дело № 1267/2010г. на Горнооряховски районен съд, 8 състав, с което е прието за установено, че А. Т. А. като [фирма], [населено място] дължи на [фирма], [населено място] сумата 20 769,78 лв., представляваща общ размер на неиздължена цена по сключен договор за продажба на 13 049,13 литра дизелово гориво „Евро Дизел” съгласно издадени три фактури № [ЕГН]/31.01.2009г., № [ЕГН]/30.04.2009г. и № [ЕГН]/31.05.2009г., сума в размер 247,63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2010г. до 14.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.03.2010г. до изплащане на вземането, и ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство в размер 1 461,74 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа становище, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 12/12.04.2010г. по т. дело № 142/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 81/31.05.2010г. по т. дело № 675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./, а именно по въпроса за удостоверяването, доказването на плащането по търговски сделки съгласно чл. 327 ТЗ и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Касаторът поддържа, че в решението въззивната инстанция неправилно и неоснователно не е приела като доказателство за плащане издадения от ответника по иска разходен касов ордер за плащане на сумата 20 769,78 лв.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно налице ли е плащане на получената доставка дизелово гориво по процесните фактури, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочените от касатора решение на ВКС се отнасят за други случаи, различни от процесния.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е констатирал наличието на търговски отношения между страните – ищецът е бил доставчик на петролни продукти и за извършените доставки издал процесните фактури, по които има извършени по банков път частични плащания, както следва: по фактура № [ЕГН]/31.01.2009г. на стойност 12 439,89 лв. има плащане в размер 1 984,25 лв., по фактура № [ЕГН]/31.05.2009г. за сумата 2 904,50 лв. е платена сума в размер 2 000 лв., а по фактура № [ЕГН]/30.04.2009г. за сумата 9 409,64 лв. няма извършено плащане. За да отговори на въпроса дали фискалните бонове към издадените фактури доказват плащане, решаващият съдебен състав е приел, че се касае за продажба на петролни продукти, за които задължително следва да се издават такива бонове, независимо дали плащането ще бъде по банков път или в брой, отчел е обстоятелството, че касовите бонове са задържани до 10 дена и са се предавали на купувача едва при заплащане на доставката. Въз основа на гореизложените съображения и поради приемането, че купувачът не притежава в оригинал тези касови бонове, е направен извод, че същият не е заплатил дължимите суми по фактурите, с изключение на платените суми по банков път.
Относно възражението на ответника по иска за плащане на цялата сума с разходен касов ордер съдебният състав е приел, че при твърдение от ответника, че плащането е извършвано в брой, то е следвало разходни касови ордери да бъдат давани на всеки водач на МПС, който зарежда гориво. Изложени са съображения, че със счетоводен документ, установяващ, че от касата на ответника /купувача/ е извадена определена сума, не може да се докаже, че същата е постъпила в касата на доставчика.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, и за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради незаконосъобразност и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
От една страна, въпросът за доказване на плащането по търговски сделки съгласно чл. 327 ТЗ и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е много общ. От друга страна, по него има трайноустановена практика, че плащането на определено парично задължение може да бъде доказано с относимите към съответния начин на плащане доказателствени средства – по банков път със съответните платежни банкови документи, в брой с касов бон, разходен или приходен касов ордер и съответните квитанции към тях, разписка и други писмени документи, включително и със свидетелски показания, ако страните са съгласни /чл. 164, ал. 2 ГПК/. В настоящия случай въззивният съд, като е приел, че купувачът не притежава в оригинал фискалните касови бонове и че с издадения от ответника по иска РКО се установява само изваждането на определена сума, но не и получаването й, е направил извод, че същият не е заплатил дължимите суми по фактурите, с изключение на платените по банков път. Доколко фактическата обстановка е установена правилно съобразно представените доказателства, е въпрос, който касае обосноваността на решението и в този смисъл представлява основание за касиране на въззивния съдебен акт по чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие с решение № 12/12.04.2010г. по т. дело № 142/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 81/31.05.2010г. по т. дело № 675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Посочените съдебни актове на ВКС са постановени при друга фактическа обстановка, поради което не намират приложение в настоящия случай – първото решение е постановено по иск за заплащане на определена сума като равностойност на неизплатени купони за закуска, обяд и вечеря, срещу които работниците са получавали храна в определено заведение, докато настоящото дело се отнася до заплащане на цена на продадено течно гориво; във второто решение е прието, че в хипотезата на разносна търговия фискалната касова бележка не установява извършено плащане, тъй като се издава преди плащането и за да се докаже с нея плащане, е необходимо същата да бъде предадена от разносвача на купувача след като се осъществи плащането, докато в настоящия случай въззивният съд е приел, че купувачът не притежава в оригинал фискалните касови бонове. По отношение на доказателствената сила на издаден от длъжника разходен касов ордер също не е допуснато нарушение на постоянната практика на ВКС, съгласно която, за да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е платена посочената в РКО сума и основанието за плащането. В конкретния случай по делото не е представен разходен касов ордер, а вещото лице е посочило, че в проверения от него РКО няма подпис от получател на ищеца.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново не е налице. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402 от 18.10.2011г. по в. гр. дело № 782/2011г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.