О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 571
гр. София, 18.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1562 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Г. И. в качеството му на ЕТ „Х. И. – 98” и Д. Ц. И. срещу разпореждане от 08.04.2019 г. по в.т.д.№3681/2018 г. на САС, с което е върната касационната жалба на Х. Г. И. в качеството му на ЕТ „Х. И. – 98” и Д. Ц. И. срещу постановеното по делото решение.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че цената на иска следва да се разглежда като цена на общата искова претенция по чл.422 от ГПК, в която вземанията по пера произтичат от едно облигационно правоотношение.
Ответникът „Райфайзенбанк /България/” ЕАД заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Производството пред първоинстанционния СГС е образувано по предявени от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД срещу Х. Г. И. в качеството му на ЕТ „Х. И. – 98” и Д. Ц. И. искове чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземания, както следва: в размер на сумата от 15 715.88 евро, главница, в размер на сумата от 1 464.75 евро, договорна лихва, в размер на 3 488.85 евро, наказателна лихва и в размер на 1 922.72 евро, лихва, които вземания произтичат от договор за банков кредит и анекс към договора.
След постановяване на първоинстанционното решение, с което искът по чл.422 от ГПК по отношение дължимата главница е бил уважен /в която част решението на СГС е влязло в сила като необжалвано/, предмет на въззивното производство са били отхвърлените от първата инстанция искове по чл.422 от ГПК, по отношение претендираните лихви, като с въззивното решение исковете за сумата от 1 464.75 евро, договорна лихва, за сумата от 3 488.85 евро, наказателна лихва и за сумата от 1 922.72 евро, лихва по чл.3 от анекс №2 към договора за кредит, са били уважени.
С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал подадената от ответниците касационна жалба срещу въззивното решение, като е приел, че с последното е налице произнасяне по искове, чиято цена е под размерите, посочени в чл.280, ал.3 от ГПК, респективно, че решението не подлежи на касационно обжалване.
Разпореждането е правилно.
Предмет на въззивното решение са няколко обективно съединени искове за установяване съществуването на вземания, произтичащи от сключена между страните абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.7, пр.1 от ТЗ. Това обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от посочените искове, разгледани от въззивния съд, е под 20 000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /за приложението на която разпоредба е меродавен размерът на цената на всеки от обективно съединените искове, а не сборът от цената на всички искове, както неправилно се поддържа в частната жалба/, въззивното решение не подлежи на касационен контрол, до какъвто извод е стигнал и въззивния съд с обжалваното разпореждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.04.2019 г. по в.т.д.№3681/2018 г. на САС, с което е върната касационната жалба на Х. Г. И. в качеството му на ЕТ „Х. И. – 98” и Д. Ц. И. срещу постановеното по делото решение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.