– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 393
гр. София 17.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 24.04.2019 (двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1588 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1200/06.03.2019 година, подадена от П. А. В., срещу разпореждане от 19.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 2/2019 година.
С обжалваното разпореждане съставът на Апелативен съд Велико Търново е върнал подадените от П. А. В. частна жалба с вх. № 741/18.02.2018 година и частна жалба с вх. № 860/14.02.2019 година, двете насочени срещу определение № 4/04.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 2/2019 година, като е прието, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно като е поискана отмяната му, след което делото да бъде върнато на Апелативен съд Велико Търново за администриране на частните жалби срещу определение № 4/04.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 2/2019 година.
П. А. В. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 25.02.2019 година, а подадената от него частна жалба е № 1200/06.03.2019 година, като е подадена по пощата на 02.03.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 4/04.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 2/2019 година е било потвърдено определение № 838/05.07.2018 година на Районен съд Русе, постановено по гр. д. № 453/2018 година, с което е оставена без разглеждане подадената от П. А. В., срещу извършения въвод във владение по чл. 498 от ГПК от 13.06.2018 година, отразен в протокол № 2596/13.06.2018 година, по изпълнително дело № 2009830400158/2009 година по описа на В. М.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Районен съд Русе, вписан под № 833 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, жалба с вх. № 11 776/14.06.2018 година и е прекратено производството по образуваното въз основа на нея дело.
От горното следва, че в производството, по което е постановено обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е извършил проверка на законосъобразността на решението на Окръжен съд Русе в частта му, с която жалбата на П. А. В. срещу действията на съдебния изпълнител е оставена без разглеждане. По отношение на възможността за касационно обжалване на такива определения, като постановеното Апелативен съд Велико Търново, е постановено ТР № 3/12.07.2005 година по тълк. д. № 3/2005 година на ОСГТК на ВКС. В него е посочено, че щом в правомощията на окръжния съд не е включена процесуална възможност същият сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие, то и постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, функционално компетентен спрямо окръжния такъв. Предвидената система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено, поради различието му с исковия процес. С оглед на това функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Това ТР, макар и постановено по време на ГПК (отм.), е запазило действието си и при действащия ГПК, тъй като правомощията на съда при обжалване на действията на съдебния изпълнител са уредени по сходен начин в двата кодекса.
Предвид посоченото определение № 4/04.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 2/2019 година, с която е потвърдено определение № 838/05.07.2018 година на Районен съд Русе, постановено по гр. д. № 453/2018 година е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Затова подадените срещу него частна жалба с вх. № 741/18.02.2018 година и частна жалба с вх. № 860/14.02.2019 година са недопустими и подлежат на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, както и е направено с обжалваното разпореждане.
С оглед на изложеното подадената от П. А. В., срещу разпореждане от 19.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 2/2019 година, частна жалба с вх. № 1200/06.03.2019 година е неоснователна, предвид което разпореждането трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 2/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.