О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4600 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. от [населено място], срещу определение № 3483 от 26.10.2017 г. по ч.гр.д. № 5319/2017 г. на Апелативен съд София в частта, в която се оставя без уважение неговата молба за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство в производството по ч.гр.д. № 5319/2017 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, тъй като е постановено в нарушение на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧ, която се ползва с приоритет пред Конституцията на Република България, с оглед на което иска от Върховния касационен съд да му назначи желания от него адвокат и да бъде освободен от държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.95, ал.5 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение от 21.09.2017 г. по гр.д. № 11332/2017 г. на Софийски градски съд, частният жалбоподател е освободен от внасянето на дължимата държавна такса от 15 лева по настоящото дело.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по арг. от чл.132, ал.1 на Конституцията на Република България предявеният иск за обезщетение срещу действащ магистрат е процесуално недопустим, а съгласно чл.24, ал.1, т.2 от Закона за правната помощ, такава не се предоставя, когато претенцията очевидно е неоснователна, необоснована или недопустима, каквато е в конкретния случай, поради което е отказал да предостави правна помощ.
Обжалваното определение на Апелативен съд София е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, с оглед на което следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.24, т.2 ЗПП, когато исковите претенции са очевидно неоснователни, необосновани или недопустими, правна помощ по чл.21, т.1, т.2 и т.3 ЗПП не се предоставя. В случая, въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е срещу лице с функционален имунитет, а предоставянето на правна помощ е безпредметно, тъй като по надлежния ред не е установено, че е налице изключението в разпоредбата на чл.132, ал.1 на Конституцията на Република България, която единствено обуславя правния интерес на ищеца.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3483 от 26.10.2017 г. по ч.гр.д. № 5319/2017 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.