5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр.София, 13.06.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N278 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба сещу решение от 17.10.2017г. по гр.д.№7569/2017г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.83, ал.4 ЗДАНС.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни , а други отхвърля .
Жалбоподателят Д. Г. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено,като бъде уважен предявения от него иск.
Ответникът- Д. А. „Н.с.“, в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Д. Г. осъдителен иск срещу Д. А. „Н.с.“ /ДАНС/ за заплащане на парично обезщетение в размер на 11 897,58 лева за неползван платен годишен отпуск за 70,5 работни дни, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Прието е за установено, че жалбоподателят-ищцец в производството, е работел по служебно правоотношение в ДАНС за периода от 01.01.2008 г. до 18.11.2013 г., като от следващата дата правоотношението му е прекратено със заповед № ЧР-з-385 от 18.11.2013 г. на Председателя на ДАНС към този момент.
Установено е от съдържанието за заповедта, че е било разпоредено да се плати на парично обезщетение по чл.83, ал.4 ЗДАНС и чл.117 ЗДАНС.
Съдът е счел, че от приет като доказателство по делото частен свидетелстващ документ – платежното нареждане с № Е./19.12.2013г. на БНБ, се установява че сума от 16 251,59 лева е била платена на ищеца като обезщетение именно по чл.83, ал.4 ЗДАНС, поради което на ищецът не се дължи обезщетение а неползваните дни допълнителен платен годишен отпуск за периода от 01.01.2008 г. до 18.11.2013 г.
Съдът е изложил съображения, за това приетата по делото съдебно счетоводна експертиза не е имала за предмет евентуалното изследване дали сумата от 16 251,59 лева е била получена от ищеца, а нейния предмет се ограничавал единствено до това се изчисли размерът на обезщетението по чл.83, ал.4 ЗДАНС за дните неползван годишен отпуск по исковия период за 70,5 дни, което възлиза в размер на 11 813,33 лева при установяване и на конкретния размер на брутното трудово възнаграждение.
При тези данни въззивният съд е приел за доказано възражението на ответника, че е платил на съответното обезщетение по чл.83, ал.4 ЗДАНС и е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни , а други отхвърля.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е дал разрешение на този въпросв противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС- решение № 24 от
28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о., решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС. Според практиката на ВКС, при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Приема се, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй като това разрешение почива на изричните норми на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК и също се възприема от настоящия състав.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав не споделя съображенията на въззивният съд, че видно от платежното нареждане с № Е./19.12.2013г. на БНБ, сума от 16 251,59 лева е била платена на ищеца като обезщетение именно по чл.83, ал.4 ЗДАНС, поради което на ищецът не се дължи обезщетение а неползваните дни допълнителен платен годишен отпуск за периода от 01.01.2008 г. до 18.11.2013г. От съдържанието на приетата като доказателство по делото Заповед № ЧР-з-385 от 18.11.2013г. на Председателя на ДАНС се установява, че е било разпоредено да се изплатят две обезщетения – парично обезщетение по чл.83, ал.4 ЗДАНС и такова по чл.117 ЗДАНС.
В случая жалбоподателят-ищец в производството е прослужил по малко от десет години в ДАНС и съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1 ЗДАНС на същият следва да се изплати обезщетение в размер на 13 290 лева. От платежното нареждане се установява, че освен тази сума жалбоподателят е получил още и сумата 2961 лева като обезщетение по чл.83, ал.4 ЗДАНС. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на обезщетението по чл.83, ал.4 ЗДАНС за дните на неизползван годишен отпуск по исковия период, които са 70,5 дни, е 11 813,33 лева, т.е. остава неизплатено такова в размер на 9135,99 лева.
Неоснователно е възражението на ответника по жалба и по иска, че следва за се изплати обезщетение само за минимален размер на допълнителен платен годишен отпуск – за един работен ден годишно, а не максималния такъв в размер на 12 работни дни. По този въпрос има установена практика на ВКС в решение от 22.02.2016г. по гр.д.№4195/2015г. ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290, според която в случай, че Председателят на ДАНС не е упражнил вмененото му от нормата на чл.3 ал.3 ППЗДАНС правомощие да издаде заповед , с която да определи конкретния размер на полагаемия се допълнителен платен годишен отпуск на служителите, заемащи различни длъжности, на служителя следва да бъде признато правото на допълнителен отпуск в установения от закона максимален размер от 12 дни. Прието е, че основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение, поради което обстоятелството, че председателят на ДАНС не е изпълнил заложеното в чл.3 ППЗДАНС правомощие да определи допълнителен платен годишен отпуск за съответната длъжност в ДАНС в размер до 12 дни, не може да има за последица лишаване на държавния служител от права,установени в закона.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен изцяло иска по чл.83, ал.4, вр.с ал.1, т.3 ЗДАНС и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен същият до размер на сумата 9135,99лева, представляваща обезщетение за неизползван допълнителен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното изплащане на главницата.
В останалата отхвърлителна обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподатела направените по делото съдебни разноски в размер на 3350лева съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 17.10.2017г. по гр.д.№7569/2017г. на ГС София в частта, с която е отхвърлен иск на Д. Г. К. срещу Д. а.”Н.с.”, с правно основание чл.83, ал.4 ЗДАНС за сумата до 9135,99 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. а.“Н.с.” [населено място], [улица] да заплати на Д. Г. К., ЕГН сумата 9135,99 /девет хиляди сто тридесет и пет лева и 99ст/ лева, обезщетение за неизползван допълнителен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното изплащане , както и сумата 3350 лева съдебни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му отхвърлителна част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: