3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София, 06,08,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като изслуша докладваното Росица Божилова ч. т. д. N 1957 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. А., действаща като [фирма], [населено място], против определение № 20896 от 18.12.2012 г. по ч.гр.д. № 12996/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 24.07.2012г. на СРС, 78 състав, по гр.д. № 26319/2012г., с което е върната подадената от жалбоподателката искова молба и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на което иска неговата отмяна. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството по предявения установителен иск, като недопустимо, въззивният съд е приел, че за ищеца не съществува правен интерес от защита чрез иск по чл.124, ал.1 ГПК, с оглед наличието на специални условия и ред в ГПК за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение – иск по чл.255 ГПК /отм./, съответно по чл.439 ГПК. Посочено е, че очертания исков път на защита е допустим, ако се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Според въззивния съд, в случая пътят на защита на длъжника е чрез иск, основан на твърдението, че присъдените с влязло в сила решение суми, са заплатени от длъжника в рамките на изпълнителното дело, образувано въз основа на първия издаден в полза на кредитора изпълнителен лист, а не за незаконосъобразни действия на съда по издаване на втория изпълнителен лист за същото вземане, срещу които защитата е била по реда на чл.244, ал.1 ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че от значение за изхода на конкретното дело, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е въпросът: „Какъв е редът за защита срещу повторно издаден изпълнителен лист на едно и също основание и за едно и също задължение- по чл.124 ГПК или по реда на специалното производство по глава двадесет и девет от ГПК /”Защита срещу изпълнение”/ и по-конкретно- по чл.439 ГПК?”.
Въпреки, че по поставения от частния жалбоподател въпрос за съотношението между исковете по чл.124 и чл.439 ГПК въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, той по същество не е обусловил крайният изход на спора, тъй като решаващите мотиви на въззивната инстанция, от които се извежда недопустимостта на производството са: 1/ защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнението се осъществява посредством обжалване на акта за издаване на втория по време изпълнителен лист, но не и по исков път, по който длъжникът може да се защити единствено по отношение на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение; 2/ процесуалната незаконосъобразност на изпълнението при издаването на втория изпълнителен лист, наведена в исковата молба, не може да бъде основание за завеждане на установителния иск за несъществуване на вземането, при който предмет на производството е единствено материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Ето защо, по отношение на релевирания от частния касатор процесуалноправен въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Същевременно, не се доказва и наведената в изложението допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице формирана по ГПК /отм./, съответно по сега действащия ГПК, неправилна практика относно защитата на длъжника при материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, която е необходимо да бъде преодоляна чрез тълкуване, съответно не е налице и неяснота, непълнота или противоречие между разпоредбите на чл.124 и чл.439 ГПК, налагащи извършването на тълкуването или осъвременяването му с оглед изменение на законодателството или на обществените условия. Липсата на задължителна практика по въпроса сама по себе си не обуславя проявление на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не се доказва въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките /обща и допълнителна/ по чл.280, ал.1 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 20896 от 18.12.2012 г. по ч.гр.д. № 12996/2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.