О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 03. 07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 311 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД”Б”АД, гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 240 от 17. 11. 2008 год. по т.д. № 779/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК е осъден касатора да заплати на Д. В. Д. от гр. П., действаща лично за себе си сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.01.2004 год. до окончателното и изплащане, както и на същата в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Г. В. Д. сума от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 16.01.2004 год. до окончателното и 120 лева деловодни разноски, на осн. чл.64 ГПК /отм./.
Със същото решение е оставен без разглеждане предявения в субективно евентуално съединяване иск против ответника Г. ф. , със седалище гр. С., като настоящият касатор е осъден да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата 3 600 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ и на съществените процесуални правила-чл.133,б.”в” ГПК/ отм./,чл.154 ГПК / отм./ и чл.188 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че произнесеният от въззивната инстанция материалноправен въпрос за валидността на застрахователния договор при липса на подпис от посочения в него застрахован, но подписан от лице – търговец, имащо правен интерес от сключването на същия, при отсъствие на съдебна практика по същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и за преодоляване на евентуално бъдещо различно разрешение от отделните съдилища в страната.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалната и редовност, касационното обжалване е недопустимо поради отсъствие на установените от законодателя в чл. 280, ал.1 ГПК предпоставки- главна и допълнителна.
За да постанови обжалваното решение и да уважи прекия иск на пострадалите срещу застрахователя на гражданската отговорност на делеквента, като присъди на ищцата, действаща лично за себе си и в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Г. В. Д. общо сумата 60 000 лв./ по 30 000 лв. за всеки един от тях/, въззивният съд е приел, че съобразно тежестта и характера на претърпените от същите, в резултат на причинената от настъпило по вина на водача на л.а. „О”- Б. Б. ПТП на 16.01.2004 год., смърт на общия им наследодател В, болки и страдания, бъдещи социални и битови неудобства, свързани с липсата му като съпруг на първата и баща на втория, техния интензитет и продължителност, тази сума се явява справедлива по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Поради това и с оглед предмета на застрахователна закрила при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” наличието на възникнало за ищцата лично и като законен представител на малолетното и дете Г право на деликтно обезщетение спрямо виновния водач на процесния л.а. „О” с ДК № Р* чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника З. ”Б”АД, гр. С., според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, обуславя и прякото право на същата спрямо ответното ТД и то се явява задълженото да обезщети увредените, лице.
Следователно доколкото прякото право на третото увредено лице по чл. 407 ТЗ /отм./ е задължителен елемент на застраховката „Гражданска отговорност” и задължението на застрахователя в рамките на същата е функционално обусловено от вторичното, охранително задължение на застрахования да обезщети вредите на третото лице, то поставеният от касатора въпрос за валидността на застрахователния договор при липса на подпис от посочения в него застрахован, но подписан от лице, имащо правен интерес от сключването на същия и относимо за същото МПС, обусловил решаващата воля на въззивния съд и постановеният въз основа на нея краен резултат по делото, попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Недоказан, обаче, в случая е визираният от касатора критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане касационното обжалване.
Освен, че бланкетното позоваване на въведеното с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК основание, с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, поради неизвестна на страната съдебна практика в тази насока, не е достатъчно за аргументацията на същото и неговото конкретизиране, то по разрешеният от въззивния съд въпрос, който всъщност се свежда до действителността на застрахователния договор и неговото действие, съществува трайно непротиворечива съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Според последната по отношение на застрахователния договор, който като всяка формална сделка е подчинен на общия принцип, че липсата на писмена форма води до нищожността му, щом същата е елемент от фактическия му състав е приложимо и специалното законово правило на чл.293, ал.3 ТЗ – страната по него не може да се позовава на недействителността му, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението по аргумент от търговския характер на същия.
Отделен в тази вр. е въпросът, че допуснатата техническа грешка в имената на застрахования, при пълна идентичност на автомобила- съпружеска имуществена общност и при безспорно положеният под договора подпис на един от съпрузите, не води до нищожност на сключената застраховка, поради липса на форма, каквото правоизключващо възражение е единствено въведеното от ответник З. ”Б”АД .
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 240 от 17. 11. 2008 год. по т.д. № 779/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: