О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 11.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 864/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 2411 от 15.12.2016 г. по т. д. № 4779/2016 г. на Софийски апелативен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав решение № 1450 от 12.08.2016 г. по т. д. № 2573/2010 г., с което, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] и е постановено заличаване на същото дружество от Търговския регистър.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.). Счита, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е взел предвид наличието на предвидените в посочената норма, в действащата понастоящем нейна редакция, пречки за заличаването му от Търговския регистър, а именно – висящо производство, по което несъстоятелният търговец е ответник (т. д. № 4853/2011 г. на СГС) и учредено в полза на банката обезпечение на задълженията на несъстоятелния търговец от страна на трето лице – [фирма], изпълнението срещу което обезпечение все още не е приключило.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Подлежат ли на отмяна на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ решенията на окръжните съдилища за прекратяване на производство по несъстоятелност, когато тези решения са постановени преди промяната на чл. 735, ал. 2 ТЗ от 30.12.2016 г., но не са влезли в сила към датата на влизане в сила на тази промяна и когато по конкретното дело за несъстоятелност са налице предпоставки за непрекратяване на производството по несъстоятелност съгласно чл. 735, ал. 2 ТЗ в редакцията му съгласно измененията от 30.12.2016 г.; 2. Следва ли съдът по несъстоятелността преди постановяване на решение за прекратяване на производство по несъстоятелност служебно да следи дали съгласно данните по делото за несъстоятелност са налице предпоставките за непрекратяване на производството по несъстоятелност съгласно чл. 735, ал. 2 ТЗ в редакцията му съгласно измененията от 30.12.2016 г.; 3. Какво е съотношението на чл. 632, ал. 1 и ал. 2 ТЗ с новата разпоредба на чл. 735, ал. 2 ТЗ, като при наличие на обстоятелствата по чл. 735, ал. 2 ТЗ и при липса на имущество на несъстоятелния длъжник как се прилагат разпоредбите на чл. 632, ал. 1 и ал. 2 ТЗ; 4. Предплатените разноски по чл. 629б ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ представляват ли част от масата на несъстоятелността и наличието на предплатени такива разноски основание ли е съдът да не прекратява производството по несъстоятелност per argumentum a contrario на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ”.
Ответникът по касация – [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 735, ал. 3 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение на Софийски градски съд, VІ-8 състав, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] и е постановено заличаване на същото дружество от Търговския регистър, въззивният съд е счел за осъществени предвидените в чл. 632, ал. 4 ТЗ предпоставки. В тази насока решаващият състав е взел предвид, че: С определение № 5224 от 03.08.2015 г. съдът по несъстоятелността е спрял производството, като е указал на кредиторите и длъжника възможността същото да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението в Търговския регистър, ако се удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира сума в размер на 5000 лв. за предплащане на разноските, както и че ако в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, същото ще бъде прекратеното, а длъжникът – заличен от Търговския регистър; Посоченото определение е вписано в Търговския регистър на 07.08.2015 г.; В едногодишен срок от вписването, т. е. до 07.08.2016 г., а също и до датата на постановяване на първоинстанционния акт, по делото не е постъпило искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и не са представени доказателства за наличие на достатъчно имущество на несъстоятелния длъжник или за внасяне на указаната парична сума, необходима за предплащане на разноските.
Като неоснователно въззивният съд е преценил твърдението на банката-кредитор за наличие на висящо съдебно производство по чл. 647 ТЗ, по което несъстоятелният длъжник е ответник, като е приел, че при наличие на предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ, съдът е бил длъжен да прекрати производството по несъстоятелност и да заличи длъжника от Търговския регистър. Според съдебния състав, без значение за спора е и обстоятелството, че след изтичане на срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ банката-кредитор е предплатила указаната от съда по несъстоятелността сума за разноски в размер на 5000 лв. Това становище е аргументирано с преклузивния характер на срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, от който, при липсата на искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, произтича и задължението на съда по несъстоятелността служебно да прекрати производството по несъстоятелност и да заличи търговеца. Същевременно е съобразено и обстоятелството, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на банката-жалбоподател за наличие на имущество в масата на несъстоятелността.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело. Първите три въпроса касаят изцяло разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ в редакцията й, приета с изменението на Търговския закон от 30.12.2016г. (ДВ, бр. 105), която е неприложима към настоящия случай, доколкото както към датата на постановяване на първоинстационното, така и към датата на постановяване на въззивното решение все още не е била приета и съответно не е могла да бъде съобразявана от инстанциите по същество. Следователно, отговорът на тези въпроси е без значение за решаването на спора и поради това не подлежи на преценка и наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Характер на обуславящ няма и последният (четвърти) въпрос, тъй като въззивният акт не съдържа произнасяне по него. В обжалваното решение съдът не е обсъждал дали предплатените разноски представляват част от масата на несъстоятелността, нито е имал задължението да излага съображения в тази насока, доколкото в жалбата не е релевиран подобен довод. Решаващият състав е посочил единствено, че предплащането на разноските е направено след преклузивния срок, предвиден в чл. 632, ал. 2 ТЗ и че изтичането на същия и липсата на направено искане за възобновяване на производството по несъстоятелност пораждат задължение за съда по несъстоятелността да постанови прекратяване на производството и заличаване на несъстоятелния длъжник от Търговския регистър. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по този въпрос, без да е необходимо да се обсъжда бланкетно заявеното и по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2411 от 15.12.2016 г. по т. д. № 4779/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: