О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 15.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №401/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Адвокатско дружество „Р. и съдружници”- [населено място] срещу решение №430 от 21.10.2013 г. на Софийски окръжен съд по в.гр.д. №429/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 233 постановено на 23.10.2013 г.по гр.д. № 322 /2012 г. на РС-Ботевград, с което е отхвърлен установителен иск по чл.422 ГПК на касатора срещу [фирма] –с. С., Софийска област за установяване дължимостта на сумата от 15 520 лева –резултативно възнаграждие по чл.3.1.4 от Договор за данъчно-правна помощ, съдействие и защита от 08.10.2007 г. във връзка с отмяната на РА №2300-863/25.09.2007 г. и за 5 235,96 лева-лихва за забава за периода: 21.11.2008 -15.11.2011 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че част от правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, както и с ТР №1/04.01.2001 на ОСГК и ТР № 2/02.07.2004 г.– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] –с. С., Софийска област в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация. Претендира присъжданене на съдебни разноски в производството пред ВКС в размер на 650 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът по делото се основава на правоотношенията възникнали от сключен между страните на 08.10.2007 г. Договор за данъчно-правна помощ, съдействие и защита във връзка с отмяната на ревизионен акт РА №2300-863/25.09.2007 г.. В същият са уговорени поотделно възнаграждения за процесуално представителство и резултативно възнаграждение по чл.3.1.4 в размер на 15 на сто от отменената с влязло в сила решение част на ревизионния акт. Не се спори между страните, а и от обясненията на управителя на ответното дружество се установява, че РА не е частично отменен вследствие на обжалването му пред съд, а в резултат на повторно извършена по жалба на ответното дружество нова данъчна ревизия. В последствие от страна на ищцовото адвокатско дружество е била издадена ф-ра № 948 от 20.11.2008 г. за заплащане на възнаграждение по договора в общ размер на 26 569 лева, която е била осчетоводена от ответното дружество и по нея ползван данъчен кредит по ЗДДС и съответно са извършени частични плащания в размер на 5 568 и 5 480 лева. Искът за заплащането на остатъка по издадената фактура е отхвърлен като неоснователен по съображения, че съгласно уговореното в самия договор резултативно възнаграждение се дължи при отмяна на обжалвания ревизионен акт с влязло в сила съдебно решение, но не и в останалите случаи .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до това: представлява ли осчетоводяването на фактурата от ответното дружество, включването й в дневника за покупки по ЗДДС , ползването на данъчен кредит по нея и частичните плащания признание на задължението по нея и доказателство за съществуване на вземането , за това спазени ли са от съда правилата по чл.20 ЗЗД за тълкуването на договора и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по тях.
Въпросите за това, представлява ли осчетоводяването на фактурата от ответното дружество, включването й в дневника за покупки по ЗДДС , ползването на данъчен кредит по нея и частичните плащания признание на задължението по нея и доказателство за съществуване на вземането е съотносим към предмета на спора, но отговорът му е в зависимост от конкретните факти по всеки отделен спор. В настоящият случай е налице писмен договор за правни услуги, съдържащ прецизна резултативна клауза за претендираното възнаграждение и не са ангажирани никакви доказателства във връзка с наличието на извършена от довереника-ищец конкретна дейност по обжалване на ДА пред съда, което е предмет на уговорката за резултативно възнаграждение. Цитираните в изложението по чл.284 ал.1,т.3 ГПК съдебни решения на ВКС : по т.д. № №588/10 на ІІ т.о, по т.д. № 593/09 на ІІ т.о. и по т.д. 454/08 на същото отделение на ТК, по тези въпроси се отнасят за вземания за цената на доставени стоки, когато от съдържанието на фактурите се установява волята на страните по сключен между тях съответен договор за продажба, а осчетоводяването по ЗДДС и ползвания данъчен кредит по този закон представляват признание дължимостта на вземането. В цитираната практика ВКС никога не е застъпвал становището, че при наличие на сключен писмен договор, съдържащ ясни уговорки за предмета и правата на страните по него, тези уговорки могат да бъдат заместени от съдържанието на фактура и нейното осчетоводяване като самостоятелно основание на възникване на задължение за плащане. Същото се отнася и за ползването на данъчен кредит. Ето защо липсва противоречие в отговора на тези въпроси в обжалваното въззивно решение със цитираната практика на ВКС и не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ,т.1 ГПК.
Доколкото, въпросите за тълкуването уговорките в договора се отнасят до обосноваността на изводите на съда по всеки един правен спор в зависимост от конкретното съдържание на съответните уговорки, то въпросът е фактически, а не правен. По отношение на въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по тях, никога в практиката не е имало противоречие в положителния отговор на същите. В случая обаче липсват основания да се приеме, че обжалваното въззивно решение не е съобразено с гози отговор –обсъдени са всички събрани доказателства в мотивите на акта на съда.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в производството пред ВКС в размер на 650 лева- възнаграждение по приложеното пълномощно, тъй като в последното е отбелязано изрично и плащането на същото от страната.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №430 от 21.10.2013 г. на Софийски окръжен съд по в.гр.д. №429/2013 г..
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Р. и съдружници”- гр. Да заплати на [фирма] –с. С., Софийска област сумата от 650 лева-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.