О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 3 октомври 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 347/2011 г.по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Х. С. чрез нейния процесуален представител адв. Л. Ц. – Б. против определение № 5709 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 3796/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Н. Х. С. частна жалба против определението от 27.12.2010 г. по гр.д. № 8362/05 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на Н. С. и С. М. за обезсилване на основание чл. 249 ГПК на решението на същия съд от 15.11.2010 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С определение от 27.12.2010 г. по гр.д. № 8362/05 г. Софийският районен съд е отказал да обезсили на основание чл. 249 ГПК постановеното от него решение от 15.11.2010 г. по същото дело по съображения, че това би означавало освобождаване на съделителите от внасяне на дължимата държавна такса, определена за втората фаза на делбеното производство.
За да остави без разглеждане подадената от Н. Х. Стоянова частна жалба срещу това определение, въззивният съд е приел, че по своя характер то не е преграждащо исковото производство, нито за него е предвидена възможност за самостоятелно обжалване, поради което не попада в кръга на определенията, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 249 ГПК/ чл. 192, ал.5 ГПК-отм./ съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати производството по делото. От цитираната разпоредба следва, че при наличието на волеизявление на страните в този смисъл, законът третира постановеното решение като процесуално недопустимо, тъй като предприетото от страните процесуално действие има същите последици като оттеглянето на иска- погасява се самото процесуално правоотношение и отпадат правото и задължението на съда да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 249 ГПК е израз на диспозитивното начало в гражданския процес- чл.6, ал.2 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, се определят от страните. С оглед на това следва да се приеме, че отказът на съда да се десезира от разглеждането на делото в хипотезата на чл. 249 ГПК прегражда развитието на делото съобразно волята на страните, поради което постановеното определение следва да се третира като преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на подадената от Н. Х. Стоянова частна жалба по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 5709 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 3796/2011 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на подадената от Н. Х. частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: