О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 89 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. а. за м. и технически надзор, гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 129 от 29.09.2008 год., по гр.д. 267/ 2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен, като неоснователен предявеният от касатора срещу ”Б” Е. , гр. П. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 2 200 лева / за разликата над 10 999.20 лв. до присъдената от ПОС сума от 13 199.20 лв./ и е изменен размера на присъдените на страната деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображение за необоснованост, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с единственото твърдение, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по значим за формиране на решаващата му воля материалноправен въпрос – за начина на доказване периода на длъжниковата забава при предприето частичното изпълнение на сключения договор, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280, ал.1,т.3 ГПК..
Поддържа, че в случая селективният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е обусловен от съществуващи в практиката хипотези, при които съобразено законовото правило на чл.84, ал. 1 ГПК при предприето частично изпълнение неизправната страна по договора, би могло да доведе до невъзможност изправната страна да набави изричен писмен документ с оглед частично извършената престация, поради което в подобни случаи, какъвто е и разглежданият следва да се приеме за достатъчно наличието на съставен от последната страна частен диспозитивен или свидетелстващ документ, когато същият не е своевременно оспорен в процеса, което разбиране, според касатора, съответства на общия разум на закона, израз на който е процесуалното правило на чл.5 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на касатора и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационното жалба, обусловена от формалното и съответствие с въведените с чл.284 ГПК императивни изисквания, поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване- отсъстват.
Съгласно процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК касационното обжалване е допустимо за въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, специфичен за конкретния възникнал между страните правен спор, включващ се в предмета на делото и обусловил неговият краен изход, по отношение на който е налице един от критериите за селекция въведени изчерпателно с т.1-3 на същата законова разпоредба.
В случая, за да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е счел за недоказано при въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса по предявените в обективно кумулативно съединяване искови претенции с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, наличието на длъжникова забава по отношение на предприетото частично изпълнение по сключения между страните договор за изработка.
Изложени са съображения, че доколкото една от договорените с клаузите на процесния договор за изработка неустойки е за забава и на нея се основана претенцията на ищеца, то важи общото правило, че същата се дължи единствено, когато страната е изпълнила неточно във времево отношение своето задължение по договора, но то е прието от кредитора като удовлетворяващо интересите му, поради което е в тежест на последния да установи както закъснението на извършената престация, така и периода на същото което по делото не е изпълнено, предвид отсъствието на данни не само за датата на осъществената от длъжника доставка на двете от общо договорените 20 бр. компютърни конфигурации, но за монтажа и въвеждането им в действие.
Следователно така поставеният от касатора въпрос, който е процесуален, а не материалноправен, както неправилно е определен в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, безспорно е важен, но доколкото същият не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, то той не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Вярно е, че когато се касае до процесуалноправен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК не е необходимо последният изрично да е бил обсъден в решаващите мотиви на въззивния съдебен акт, а е достатъчно съдът да е процедирал неправилно и това му процесуално поведение, когато е довело до формиране на решаващата воля на съда и по този начин до постановяване на крайния правен резултат по делото, обосновава касационно обжалване по приложно поле, но разглежданият случай не попада в сочената хипотеза.
Исковата претенция на настоящия касатор не е отхвърлена по съображения, че приложеният констативен протокол, съставен от служители на ищеца, като частен свидетелстващ документ не обвързва съда с материална доказателствена сила и поради това е непротивопоставим на ответника, независимо, че не е бил изрично оспорен от последния, а поради отсъствие въобще на данни както за датата на извършената доставка, така и за монтажа и въвеждане в експлоатация на престираната част от дължимия трудов резултат, т.е. поради отсъствие на доказателства за релевантните за спора факти и обстоятелства.
Що се касае до въпроса за правилността на самата преценка на доказателствения материал по делото и отчитане доказателствената сила на отделните приложени документи – частни и официални, осъществена от въззивния съд, то тя може да бъде предмет на касационен контрол единствено в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК чийто предмет е самата допустимост на касационното обжалване, уредено с действащия ГПК като факултативно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 129 от 29.09.2008 год., по гр.д. 267/ 2008 год. год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: