4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 14.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 900 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Л. Б. от[населено място], приподписана от адв. Д. Т., против въззивното решение № 37 от 12 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 2046 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2006 г., в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 22 май 2006 г., постановено по гр.д. № 2418 по описа на Софийския градски съд за 2004 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото неправилно са преценени представените и приети доказателства; обективираната в нотариален акт сделка за покупко-продажба на недвижим имот е нищожна като накърняваща добрите нрави – пълномощникът и купувачите са целели прикриване на действителната продажна цена на имота от продавачите; сделката не произвежда действие по отношение на продавачите на основание чл. 40 ЗЗД – сключената сделка цели да увреди интересите на упълномощителите, като едва при завеждането на делото се правят опити за съставяне на документи, прикриващи увреждането. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и чл. 40 ЗЗД (сочат се три решения на ВКС); неправилно съдът приел, че сделката е действителна, въпреки, че е извършена на цена многократно по-ниска от действителната пазарна цена на имота, а и не е доказано реалното плащане дори и на тази фиктивна цена, равняваща се на данъчната оценка; решението е постановено и по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото във връзка с проблемите на “апартаментска мафия”, като в случая става въпрос за именно такава сделка, която въззивният съд формално е приел за редовна и законна.
Ответникът С. Т. К. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Д., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК се изтъкват доводи за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците Б. А. Б. и И. П. К. – двамата от[населено място], не представят отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че пълномощните за продажбата на апартамента не съдържат ограничение на представителната власт на пълномощника относно цената, защото е представена неограничена представителна власт за цената и избора на купувач; не са доказани уговорки цената да не е по-ниска от средната пазарна цена или от сумата 30-35 хиляди щатски долара; пълномощникът е действал в рамките на пълномощията и е уговорил цена, съответстваща на данъчната оценка на имота, поради което не може да се приеме, че действията му са накърняващи добрите нрави; доказателство за наличие на уговорки между пълномощника и купувача, насочени към увреждане на продавачите, не са представени, а такъв извод не може да се направи от размера на уговорената цена, която е уговорена в обема на учредената представителна власт; искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е неоснователен – в исковата молба се твърди, че е налице неизпълнение на задълженията на пълномощника по отчетната сделка и доказателства за такова изпълнение не се представят, но то не е основание за разваляне на договора.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
П. от касаторката основания за допускането на касационното обжалване са тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, но не е поставен правен въпрос, чийто отговор да се даде в производството по чл. 290 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
На първо място касаторката твърди разрешаването на материалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и чл. 40 ЗЗД като дадено в противоречие с практиката на ВКС. Първото посочено решение № 1444 по г.д. № 753 за 1999 г. на V ГО приема като накърняваща добрите нрави сделка, при която са нарушени изискванията за еквивалентност на престациите. С второто посочено решение № 1047 по гр.д. № 373 за 2003 г. на ІV ГО се приема, че липсва валидно упълномощаване за атакуваната сделка и е тълкувано правилото на чл. 40 ЗЗД. Последното посочено решение № 31 по гр.д. № 3817 за 2007 г. на ІІІ ГО третира липсата на определена цена от упълномощителя като неопорочаваща упълномощаването, като сделката бива нищожна ако пълномощникът и лицето, с което то се договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Основният извод на въззивния съд по прилагането на чл. 26, ал. 1 и чл. 40 ЗЗД е свързан с установените факти, че пълномощникът е действал изцяло в рамките на даденото му пълномощно, а данни за уговаряне във вреда на упълномощителите не са били ангажирани. От една страна обуславящ изхода на спора въпрос в тази връзка не е поставен от касаторката и ВКС не може да определи сам съответния въпрос. Освен това касаторката не е посочила кои точно заключения в посочените решения дават основание да се приеме, че разрешението на въззивния съд е сторено в противоречие с тях.
Вторият поставен проблем е по естеството си обща констатация за проблемите, свързани с продажбите на жилища, но касаторката не е успяла да формулира какъвто и да е въпрос, който да може да бъде разрешен от ВКС. Макар да е вярно, че извършваните имотни измами засягат дълбоко лични интереси и съдби, не е ясно с какво и по какъв точно проблем разрешение, дадено от ВКС в контекста на разглеждания спор, би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът не претендира присъждане на разноски, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 37 от 12 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 2046 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2006 г., в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: