ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 577
С., 14.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 948 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ю. като процесуален представител на Г. Д. Г. от[населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /Бл.ОС/ от 09.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 854/2009г.
Ответникът по касационната жалба Държавно горско сторанство – С. ДП /Д./[населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бл.ОС е потвърдил решението на Благоевградския РС от 20.VІІ.2009г. по гр.д. № 428/2009г., с което са отхвърлени предявените от Г. Г. срещу Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността “помощник лесничей” със заповед № 51/11.ІІ.2009г. е законно. Оценката на представените доказателства – писмо № 115/09.ІІ.2009г., с което работодателят поискал обяснения от ищеца, писмените обяснения на последния и показанията на свидетелите – налагат извод за спазване на изискването на чл.193 ал.1 от КТ. За изпълнение на това задължение на работодателя е достатъчно да се установи поискване на обяснения за извършеното нарушение, което може да се установява с всички допустими доказателствени средства. Работодателят не е задължен да уведомява работника, че възбужда дисциплинарно производство. Съдът е приел и че заповедта е мотивирана съобразно чл.195 ал.1 от КТ и че от нея се извлича онова съдържание, което позволява да се установи за какви нарушения е потърсената дисциплинарна отговорност, кога те са извършени и кога са открити. Събраните доказателства установяват и извършването на нарушението, което е тежко, тъй като се изразява във виновно неизпълнение на основни трудови задължения, установени с длъжностна характеристика.
В изложението на Г. Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че съдът се произнесъл по съществени за изхода на делото материалноправни въпроси: спазил ли е работодателя изискването на чл.193 от КТ – да изиска преди налагането на наказанието обяснения от работника; мотивирана ли е обжалваната заповед; ясно ли е посочено в заповедта същността на извършеното дисциплинарно нарушение; следвало ли е съдът да се произнася по съществото на спора и при постановяване на съдебния акт, кои обстоятелства съдът е приел з0а установени и въз основа на какви доказателства. В изложението се твърди, че не става ясно как въз основа на доказателствата, на които липсва какъвто и да било анализ, съдът е извел извод, че в заповедта са изложени фактическите основания за наказанието, че изначално е накърнено правото на защита на ищеца, тъй като в писмото, с което са му изискани обяснения, не е описано каквото и да било нарушение, а отбелязаното “констатирано с акт….” не изпълнява изискването на нормите на КТ, тъй като той не препраща към нормите на ЗАНН, че неспазването на чл.193 ал.1 от КТ е основание за отмяна на наказанието, без спорът да се разглежда по същество, че като се е произнесъл по същество, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, че неправилно е прието спазване на изискването на чл.195 ал.1 от КТ. Въззивното решение било в нарушение на практиката на съдилищата, категорично приемащи, че заповедта трябва да бъде подробно и точно мотивирана с ясно изложение на дисциплинарното нарушение, както и че към момента на изискване на обяснения следва точно и ясно да се конкретизира нарушението, което в случая не е изпълнено. Сочат се основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Представят се решения на състави на ВС и ВКС, на СРС и на САС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението си касаторът не е формулирал по посочения начин конкретни правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл при постановяване на решението. Релевираните въпроси са фактически, а те не са от значение за формирането на решаващата воля на съда. Това обстоятелство само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка. Останалите твърдения в изложението по съществото на спора представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд № 525 от 09.ХІ.2009г. по гр.д. № 854/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: