О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София, 28.09.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 902/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД – [населено място], срещу решение № 341 от 29.11.2017 г., постановено по в. т. д. № 527/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 35 от 20.01.2017 г. по т. д. № 326/2016 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за осъждане на ЗК „Лев Инс” АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на С. Г. Г. сумата 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 05.06.2015 г. от водача на лек автомобил с рег. № СА 4023 РА М. И. Д., ведно със законната лихва от 05.06.2015 г. до окончателното плащане и разноски по делото. Решенията са постановени при участие на М. И. Д. като подпомагаща страна на страната на ответника ЗК „Лев Инс” АД.
В жалбата се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът навежда оплаквания, че присъденото от инстанциите по същество обезщетение е завишено и не съответства на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Излага доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на причинно – следствена връзка между произшествието и полученото от ищцата изшипяване на шийни прешлени с притискане на нервни коренчета, отчетено при определяне на обезщетението.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което достъпът до касационен контрол е обвързан с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК.
Ответницата по касация С. Г. Г. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 13.02.2018 г. Претендира разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от подпомагащата страна М. И. Д..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд в обжалваната от ЗК „Лев Инс” АД част, с която дружеството – жалбоподател е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на С. Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.06.2015 г. в размер на 35 000 лв., Пловдивски апелативен съд е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е съобразено с тежестта и с обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди и ще позволи справедливото им обезщетяване в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД.
Въззивният съд е формирал извода си за справедлив размер на обезщетението след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, установяващи броя, вида и тежестта на получените в резултат на произшествието телесни увреждания и претърпените от ищцата болки, страдания и неудобства по повод на тях. От заключението на съдебномедицинската експертиза съдът е приел за доказано по несъмнен начин, че проявилото се при ищцата заболяване дискова херния на нива С 4 – 5, С 5-6 и С 6-7 е в пряка причинна връзка с преживения по време на произшествието камшичен удар и че преди произшествието ищцата не е страдала от дегенеративни заболявания на гръбнака. Въз основа на заключението и на депозираните свидетелски показания съдът е счел за установено, че вследствие на травматичните увреди при произшествието ищцата е търпяла и продължава да търпи физически дискомфорт, свързан със силни болки в областта на главата, гърба и шията, които трудно се повлияват от медикаменти, пристъпи на световъртеж, изтръпване на пръстите и слабост в ръцете, съпътствана от изпускане на предмети. Като е взел предвид посочените обстоятелства, рязкото влошаване на водения от ищцата преди произшествието начин на живот, продължителността и особеностите на лечебно – възстановителния процес и мнението на вещите лица – лекари, че получената вследствие на травмата анатомична деструкция на елементи от шията не би могла да бъде възстановена напълно и да се стигне до пълно оздравяване, а за в бъдеще са възможни от нея да последват усложнения до степен на компресия на гръбначния мозък и парализа, въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция за справедлив размер на обезщетението от 35 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел и промените в обществено – икономическите условия в страната, отразени в лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с аргумент, че те съставляват ориентир за житейския смисъл на понятието „справедливост”.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС по значимия за изхода на делото правен въпрос „за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди, и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус”. Като основание за достъп до касационен контрол е посочена бланкетно и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Поставеният в изложението въпрос е значим за делото, по което е разгледан пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, но по отношение на него не е изпълнено поддържаното от касатора допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – въпросът да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС, обективирана в Постановление на № 4/68 г. на Пленума на ВС /ППВС № 4/68 г./.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания до съдилищата как следва да се прилага принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В съобразителната част на постановлението са посочени общите критерии, които следва да бъдат съблюдавани при прилагането на чл.52 ЗЗД; изяснено е, че справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие и че за определяне на справедлив размер на обезщетението е необходимо във всеки конкретен случай да се съобразяват фактите, които изпълват съдържанието на това понятие. Задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. са залегнали и в практиката на ВКС по прилагането на чл.52 ЗЗД, създадена при действието на чл.290 ГПК в първоначалната редакция от ДВ бр.59/2007 г., в която последователно е застъпвано разбирането, че при определяне на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД съдът трябва да вземе предвид и да обсъди всички обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост” в конкретния случай, като изложи мотиви по тях. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като израз на променящите се обществени – икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението – решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които е преценил като релевантни за справедливия размер на обезщетението в конкретния случай, и е изложил подробни и задълбочени мотиви за тяхното отражение върху размера на обезщетението. При определяне на обезщетението са отчетени неблагоприятните прогнози на вещите лица от съдебномедицинската експертиза относно здравословното състояние на ищцата, увредено в резултат на произшествието, както и лимитите на застрахователна отговорност като израз на променящите се обществено – икономически условия. Решаващите изводи на съда относно справедливия размер на обезщетението са формирани в съответствие със задължителните указания в ППВС № 4/68 г. по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което не е налице основание въззивното решение да се допуска до касационен контрол в обжалвана част в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е посочил, че въззивното решение е очевидно неправилно „по изложените в касационната жалба съображения”. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК и препращането към тях не е достатъчно да обоснове очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и поради това не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 527/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
С оглед недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 1 580 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2018 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 341 от 29.11.2017 г., постановено по в. т. д. № 527/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Г. Г. с ЕГН 7809174556 от [населено място],[жк], бл.81 А, вх.А, ап.23, сумата 1 580 лв. (хиляда петстотин и осемдесет лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :