2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 22.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3519 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Д. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. Г.-Т., против решение № ІІІ-58 от 29 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 591/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 25 от 6 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 970/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], с което се отхвърлят предявените от П. против „Гардения-077” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], искове по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 10623,26 лева дължимо трудово възнаграждение за периода 14.08.2014 г.-15.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, и иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 1055,75 лева дължимо обезщетение за неизползван от нея платен годишен отпуск за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, и в тежест на касаторката са определени разноски.
В касационната жалба се иска отмяна на решението на въззивния съд и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводството и необоснованост. По спорния въпрос за момента на прекратяване на трудовото правоотношение се поддържа, че в тежест на дружеството е да установи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение чрез представяне на писмени доказателства, но молбата на ищцата за напускане не е представена по делото, нито е представен акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение не може да се установява с гласни доказателства, не следва да се ценят депозираните свидетелски показания, касаещи подаване на заявление от ищцата за прекратяване на трудово правоотношение. Недоказано останало твърдението, че ищцата целенасочено унищожила трудовото си досие, а и от прекратяването на брака между ищцата и управителя на ответника до завеждането на исковете – около четири месеца, от ищцата не са искани предаване на липсващи документи от счетоводството или архива на дружеството, вкл. трудовото досие, а от друга страна е осигурен достъп на вещото лице до необходимата информация – трудов договор и ведомости за заплати. Твърди се, че подадените декларации за месечни помощи на дете за 2014 и 2015 г., както и декларация образец № 7 за 2016 г. за заплащане на здравни осигуровки, касаят административни правоотношения по повод на социални помощи и задължения към ДОО и ЗО, които не могат да обосноват извод за прекратяване на изследваното по делото трудово правоотношение. Според касаторката, съответните документи не могат да бъдат ползвани в подкрепа на тезата на дружеството, защото работодателят не е установил, че трудовото правоотношение е прекратено с документи по КТ за прекратяване на трудовия договор и не е доказал в процеса, че документът е унищожен или загубен не по негова вина. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил правен въпрос в противоречие с практика на ВКС.
Ответникът „Гардения-077” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от управителя Ж. К., чрез адв. М. К., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липсата на основание за допускане на разглеждането й, а по същество я счита за неоснователна.
Въззивният съд приема за безспорно, че страните са сключили трудовото правоотношение, както и че трудовото досие на въззивницата липсва от архивите на търговеца, поради което основава изводите си на всички останали събрани писмени и гласни доказателства: от справка на НАП за актуално състояние на всички трудови договори към 02.10.2017 г. по отношение на касаторката е отразена дата на сключване на трудов договор с търговеца на 02.08.2010 г. и дата на прекратяване 21.01.2013 г.; молба декларация от 2014 г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, с която касаторката е декларирала, че не е била осигурена, нито самоосигуряваща се за периода м. 10.2013 г. – м. 09.2014 г., и аналогична молба декларация от 2015 г.; липса на прекратяване на трудовия договор според програмния продукт на НАП. Отречено е свидетелските показания да могат да обосноват наличие на трудово правоотношение между страните, като се вземе предвид, че през периода представляващият работодателя е бил в брак с касаторката, поради което съдът приема, че тя е оказвала помощ, без това да е оформено като трудово правоотношение.
Поставеният от касаторката правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Пита се когато във връзка със съществуването, изменението или прекратяването на трудов договор се твърди, че е бил съставен документ, който е изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяване на съществуването му допустими ли са всички доказателствени средства, за който се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 943 по гр.д. № 4920/2008 г., ІІ г.о. Със соченото решение на ВКС се отговаря на въпроса за правното значение на въведеното с чл. 62, ал. 1 КТ изискване за писмена форма на трудовия договор. При разясняване на правното естество на различните твърдения на ищците, се сочи, че когато ищецът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ, поради последващата му липса. Когато документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяването на съществуването на трудовото правоотношение са допустими всички доказателствени средства, тъй като в противен случай страната би била лишена от правата й по трудовия договор. В този случай допустими за съществуването му са свидетелски показания, признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи съдържанието на съществувалия документ. Цитираното решение разрешава следователно случай, в който не е спорно дали документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, и предвид възприетата от съда безспорност в това отношение, решението на въззивния съд е постановено в съответствие със сочената практика на ВКС. В разглеждания случай обаче различни са твърденията на касаторката – поддържа се, че документът за прекратяване на трудовото правоотношение между страните не е загубен или унищожен не по вина на работодателя, а напротив. Ето защо правният въпрос е относим към твърдението на страната, а не към действителните мотиви на съда. Съдът приема въпроса за това, че документът е изгубен или унищожен не по вина на работодателя, за безспорен. Правен въпрос по тези, обусловили изхода на спора изводи (доколкото поради тях съдът е пристъпил към съобразяване на останалите доказателства, събрани в производството, и върху тях е изградено заключението за момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, със съответните последици) не се поставя, което е пречка за допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени по договор за правна защита и съдействие разноски за касационната инстанция от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІІІ-58 от 29 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 591/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА Л. Д. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап. ляв, да заплати на „Гардения-077” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: