О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
Гр.София, 23.012.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 877/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД София против Решение № 104/11 януари 2018 г. по в.т.д.№ 4322/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 1281/29.06.2017 г. по т.д.№ 6176/2016 г. на СГС, VІ ТО, 13 състав, в частта, в която ЗД „ЕИГ РЕ“ е осъдено да заплати на „РОС БУЛ ПЛАМ“ ЕООД София сумата 58 736,27 лв., представляваща обезщетение за застрахователно събитие – кражба на 11 броя апарати за анализ на телесни компоненти, настъпило на 14 август 2013 г., на основание чл.208 КЗ /отм./ ведно със законната лихва от 19.07.2016 г. до окончателното й плащане и сумата 15776,12 лв., представляваща обезвреда за забавено плащане за периода 27 ноември 2013 г. – 18 юли 2016 г,. на основание чл.86 ЗЗД. В жалбата на ответното ЗД се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на исковете в уважената им част. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока за отговор на касационната жалба ответното ЕООД „РОС БУЛ ПЛАМ“ изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица от 26.07.2013 г. и Общи условия по застраховка „Щети на имущество“ на ХДИ „Застраховане“ АД с настоящо наименование „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ АД. Застрахованото имущество – техника и 7 броя апарати за измерване на телесни компоненти – е откраднато след плащането на първата вноска от 230,90 лв. от застрахователната премия от офис помещение на ул.“Хайдушка гора“ № 11 от неизвестен извършител на 14 август 2013 г. при действието на процесния застрахователен договор. Образуваното досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл. 184 ал.1 НК, е спряно поради неразкриване на извършителя му, с Постановление на РП София от 15.10.2013 г. извършената кражба с взлом от офис на партерния етаж чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – взломен П. прозорец на английския двор попада в приложното поле на застрахователното покритие на имуществото срещу рисковете в клауза В 1 на ОУ по застраховка „Щети на имущество“.
Откраднатите апарати, доставени от Гърция по фактура от 9.07.2013 г. са надлежно индивидуализирани съгласно изискванията на ЗСч и налични към деня на кражбата.
Приети са за неоснователни релевираните с отговорите на исковата молба и допълнението към нея и поддържани пред въззивната инстанция възражения за неизпълнение на задължения на ищеца, произтичащи от застрахователния договор, значителни с оглед интересите на застрахователя. Въззивният съд е приел, че сам по себе си фактът на съхраняване на застрахованото имущество в офис на застрахования на адрес, различен от посочения в застрахователната полица като местонахождение на имуществото, съвпадащ с адреса на управление на ищцовото дружество, не увеличава риска от настъпването на застрахователното събитие. Констатирал е, че никъде в Общите условия не е уговорено задължение на застрахования да съхранява вещите на точно определено място – изискването, въведено с клаузата на т.4 от Раздел І на приложимите ОУ е имуществото да се съхранява в постоянно обитавани помещения – самостоятелно обособени части от масивни или полумасивни жилищни, административни или други сгради, които се ползват от застрахования целогодишно. Постоянното ползване на процесния офис от ищцовото дружество /на ул. „Хайдушка гора“/ е установено чрез показанията на св.Т.. Констатирано е, че в досието на делото липсва въпросник – писмено предложение, представляващ неделима част от застрахователния договор съгласно процесната застрахователна полица, от който би било видно дали при сключването на договора застрахователят е поставил въпроса на кой адрес и в какво помещение ще се съхранява застрахованото имущество. Съдът е счел за установено, че оглед на застрахованите вещи не е извършен поради проявена груба небрежност от служителя на застрахователното дружество. Реалното достигане на апаратите до България е установено чрез свидетелските показания, чрез осчетоводяването на доставката, данните от товарителницата и от протокола за приемането им, както и от протокола за прихващане от 8.08.2013 г. Констатираните несъответствия в годината на производство и в теглото на апаратите не са оказали въздействие за настъпването на застрахователното събитие и не са основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение в хипотезата на чл.189 ал.4 пр.1 КЗ /отм./. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции въззивният съд е заключил, че обжалваното решение на СГС следва да бъда потвърдено.
Предвид съдържанието на мотивите на въззивния съд следва да се приеме, че същият въобще не е обсъждал изведените в изложението на касатора правни въпроси в Раздел І и по т. 2 и т. 3 в Раздел ІІ на изложението, както следва:
-Трябва ли съдът да извърши преценка на решенето на застрахователя за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение по реда на чл.211 ал.2 КЗ /отм./ при установяване на обстоятелството, при чието наличие застрахователят изрично и предварително е посочил, че няма да изплаща обезщетение /или по друг начин казано: при наличие на изрично и предварително посочено съгласно изискванията на чл.186, ал.5, т.1 КЗ /отм./ изключение от покритието / или е достатъчно единствено да бъде констатирано наличието на посоченото обстоятелство без да се извършва преценката му с оглед интереса на застрахования
-Обстоятелствата, посочени от застрахователя като „ИЗКЛЮЧЕН РИСК“, могат ли да се приемат като обстоятелства, които застрахователят приема за значителни с оглед неговя интерес и
-Само посочените във въпросник-предложението обстоятелства ли се приемат за значителни с оглед интереса на застрахователя или в него просто се посочват обстоятелства, които не са могли да залегнат в застрахователната полица
Последният въпрос е некоректно зададен, въззивният съд е коментирал липсата на такъв въпросник и съответно невъзможността да обсъди съдържанието му в контекста на констатацията, че не е доказано съществуването на клауза, задължаваща застрахования да съхранява вещите на точно определено място по смисъла на т.5.4 в Раздел ІІІ на ОУ – помещение, хранилище или др.място, в което според полицата следва да се съхранява застрахованото имущество. Съгласно процесната застрахователна полица от 26.07.2013 г. писменото предложение-въпросник е неделима част от договора с приетите Общи условия по застраховка „Щети на имущество“.
От ответното застрахователно дружество не е въведено възражение за изключен риск. Останалите два въпроса, свързани с изключен риск, въобще не са били обсъждани и съответно не са намерили отговор в съобразителната част на обжалваното въззивно решение. По тях няма произнасяне и тъй като не са част от решаващите мотиви, въпросите не могат да се определят като значими за изхода на делото и релевантни за допускане на касационно обжалване.
Въпросът по т.1 на Раздел ІІ от изложението „Посочените в сключената застрахователна полица обстоятелства могат ли да се приемат като обстоятелства, които застрахователят приема за значителни с оглед неговия интерес“ не е ясно формулиран. Ако се приеме, че касаторът е имал предвид уговорени задължения, визирани в полицата, чието неизпълнение е основание за отказ от плащане на обезщетение по смисъла на чл.211 т.2 КЗ /отм./ , така уточненият материалноправен въпрос би бил от значение за правилността на изводите на съда по приложението на чл.211 т.2 КЗ /отм./, не и за изхода на спора по конкретното дело. Не е налице и допълнително поддържаното селективно основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът не е развил съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на съдебна практика, формирана по непълна, неясна или противоречива нормативна уредба.
Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика, поради което трябва да се приеме, че в случая не е налице квалифицирана форма на неправилност.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява поддържаните основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 104/11 януари 2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 4322/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД София да заплати на „Рос Бул Плам“ ЕООД сумата 2 528,40 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: