О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 08.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №642 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби от двете главни страни по делото.
На 14.04.2000 год. между М на икономиката, представлявано от министъра, в качеството си на орган по чл.3 ал.1 ЗППДОбП, и касатора „Г” А. , гр. Г. е сключен договор за прехвърляне собствеността върху 62 466 поименни акции, представляващи 80% от капитала на „К” ЕА. гр. Г.. П. твърдяно от А. за следприватизационен контрол/АСлПК/ неизпълнение на поетите от купувача задължения по програмата за трудова заетост за 2003 год. и 2004 год., изразяващи се в подържане на определен средносписъчен състав, както и на инвестиционната програма за същия период, са предявени исковете с правно основание чл.92 ЗЗД за договорената неустойка за неизпълнение и акцесорните с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва. С решение №44 от 09.05.2008 год. и допълнително такова №92 от 22.07.2008 год., двете по гр.д. №150/2006 год. на Габровския окръжен съд, са отхвърлени исковете за неустойка за неизпълнение на задължението по програмата за трудова заетост за 2003 и 2004 год., както и акцесорните на тях искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, а частично са уважени исковете за неустойка за неизпълнение на задължението за инвестиционната програма и акцесорните на тях искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. С обжалваното решение №22 от 09.02.2009 год. по в.гр.д. №626/2008 год. на Великотърновския апелативен съд е отменено първоинстанционното отхвърлително решение по исковете с правно основание чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за последиците от неизпълнение на програмата за трудова заетост, като същите са уважени за 2003 год. –частично, а за 2004 год.- изцяло. Решението на Габровския окръжен съд е изменено отчасти и по отношение на размерите на уважените искове за претендираната неустойка и мораторна лихва върху нея за неизпълнение на задължението по инвестиционната програма.
От касатора- ищец- А. за следприватизационен контрол/АСлПК/ е постъпила касационна жалба с вх. №1014/25.03.2009 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 23.03.2009 год., срещу решение №22 от 09.02.2009 год. по в.гр.д. №626/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, в частта с която по реда на чл.208 ГПК, отм. са отхвърлени частично предявените от А. искове с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата над уважения размер от 285 360 лв. до предявения размер от 344 400 лв., представляваща неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 година, за сумата над уважения размер от 19 323.64 лв. до предявения размер от 24 109.66 щатски долара представляваща неустойка за частично неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 година, в частта, с която е отхвърлен изцяло искът с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължението по чл.9.4. от приватизационния договор в размер на 550 щатски долара, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдените 6 261.67 лв. до предявената сума от 91 313.64 лв., представляваща мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 година; за разликата над присъдените 19 865.54 лв. до предявената сума от 127 814.37 лв., представляваща мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост през 2004 година; за разликата над присъдените 514.49 щатски долара до предявената сума от 1 878.18 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 година и за разликата над присъдените 665.56 щатски долара до предявената сума от 1 313.21 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху неустойката за пълно неизпълнение на инвестиционната програма за 2004 година, както и в частта за присъдените разноски. Подържа, че неправилно е определено частичното изпълнение на задължението за подържане на средносписъчен брой лица, като не е съобразена представената от А. справка от НОИ за брой лица с действащи трудови договори, която справка представлява официален документ по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК, отм. Навежда и довод, че неправилно в нарушение на чл.84, ал.1 ЗЗД е определен падежът на задължението за претендираната неустойка не съобразно сроковете по договора, а съобразно отправената покана за изпълнение.
От касатора-ответник „Г” А. е постъпила касационна жалба с вх. №1190/06.04.2009 год. против същото въззивно решение №22 от 09.02.2009 год. по в.гр.д. №626/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, в частта с която по реда на чл.208 ГПК, отм. са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 година в размер на 285 360 лв., за неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 година в размер на 905 322 лв., исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху присъдените неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003 и 2004 година; както и в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 19 323.64 щатски долара, представляваща неустойка за частично неизпълнение на инвестиционната програма за 2003 година; искът с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 25 000 щатски долара, представляваща неустойка за пълни неизпълнение на инвестиционната програма за 2004 година, както и исковете за мораторна лихва с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците за неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма. Твърди, че обжалваното решение в посочените части е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Подържа, че неправилно е изтълкувана разпоредбата на чл.9.2 от приватизационния договор, тъй като уставът на приватизираното дружество не забранява обособяването на част от дейността му в друго дружество. Счита, че „Г” А. е изпълнило задължението си по програмата за трудова заетост, с преназначаване на част от персонала на приватизираното дружество „К” ЕА. в „К”Е. , чийто едноличен собственик на капитала е приватизираното дружество. Навежда доводи, че неправилно съдът е определил понятието”инвестиции” и оттам и размерът на вложените от него такива.
1. По касационната жалба на АСлПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
В приложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК, касаторът е посочил като правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело характерът на доказателствата, установяващ средносписъчния брой лица. В подкрепа на довода за разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС е представил Решение №316 от 12.04.1985 год. по гр.д. №180/85 год. на ВКС, ІІ Г. О., решение №1368 от 07.04.2004 год. на ВКС, по гр.д. №1137/2002 год. на ВКС, ІV Г. О., решение №1298 от 06.10.1956 год. по гр.д. №4439/56 год. на ВС на РБ, ІІІ ГО. Като друг материалноправен въпрос от значение за изхода по делото е посочил датата, от която длъжникът изпада в забава при неизпълнение на задължението при програмата за трудова заетост. Представил е решение №28 от 09.02.2006 год. по т.д. №245/2005 год. на ВКС, І Т. О., решение №205 от 11.02.2000 год. по гр.д. №1263/1999 год. на ВКС, Решение №1405 от 20.10.2000 год. на ВКС, V Г. О.
О. въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на АСлПК.
Първият поставен въпрос за правната същност на представената С. от НОИ за лицата, заети по трудов договор, не е обусловил изхода на делото, поради което не представлява формулирането на общото основание за достъп до касационно обжалване. Съдът не се е съобразил с нея не защото е спорно качество й на официален документ, а защото според него тя не може да бъде база за определяне на изпълнението на задължението за подържане на трудова заетост. Счел е ,че понятието „средносписъчен състав”, употребено в чл.9.2 от П. договор е различно от лица, заети по трудов договор, като се е позовал на М. за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала. Представената съдебна практика не се отнася до различното тълкуване и прилагане на тези две понятия, а само до правната същност на официалните писмени доказателства, поради което не е и налице допълнителното подържано основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Вторият поставен въпрос за началото на падежа на срочните задължения не представлява формулиране на общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, като трябва да е обусловило правните изводи на съда като резултат от тълкуване на нормативния акт, а не на възприемане на правопораждащите факти и тълкуване на договора. В случая съдът е мотивирал началния момент на забавата не с незачитане на срока по чл.14.2 от П. договор, а с вида му и предоставената с него възможност на кредитора да отчете изпълнението по него. Дори той да го е изтълкувал неправилно, като нарушение на закона- чл.20 ЗЗД, това би било основание за неправилност на обжалваното решение, но не и основание за селектиране на касационната жалба.
2. По касационната жалба на „Г” А. , гр. Г..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.60, ал.6 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
В изложението си по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи същественият материалноправен въпрос за дължимостта на присъдените неустойки. Общо формулираният правен въпрос не представлява разрешаване на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото. Като такъв, съобразно тврденията в изложението към касационната жалба, би могъл да се квалифицира въпросът за „изпълнява ли се задължението за подържане на уговорената бройка средносписъчен състав на персонала на приватизираното дружество, с преназначаването му в друго дружество, чийто едноличен собственик на капитала е приватизираното дружество, след като трудовото правоотношение с работника или служителя на основание чл.123 КТ не се прекратява при посочените в този текст хипотези, включително и при прехвърляне на дейност на едно предприятие на друго”. Касаторът подържа, че с преназначаването на персонала от „К” ЕА. в „К” Е. е изпълнена социалната цел на приватизационния договор, а неустойка следва да се дължи, ако са съкратени работни места или работниците от приватизираното дружество са останали без работа. Твърди, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на „Г” А. , гр. Г..
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са посочени в чл.280, ал.1 ГПК, които са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение. Сочените от касатора”Г” А. доводи за допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД, защото тълкуването на чл.9.2 от приватизационния договор не е извършено във връзка с останалите му клаузи и съобразно смисъла и целите на приватизационния процес, са относими към твърдяна неправилност на обжалваното решение и биха могли да се кналифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които обаче не представляват основания за допускане на касационно обжалване. По тях съдът би могъл да се произнесе само при разглеждане на касационната жалба по същество, която фазата може да се развие, само ако са налице основанията за достъп до касационно обжалване.
Квалифицираният от настоящия състав на І Т. О. поставен от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото за изпълнение на задължението за подържане на уговорената бройка средносписъчен състав на персонала на приватизираното дружество, не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приложените решения се отнасят до хипотези, различна от настоящата и въобще не са относими към изпълнение на така поетото задължение по програма за трудова заетост. Само соченото решение №1191 от 23.03.2006 год. по т.д. №487/2005 год. на ВКС, ІІ Т. О. се отнася до правоотношения, породени от приватизационен договор. Но в него предмет на произнасяне е съотношението между поетото в договора задължение за подържане на средносписъчна численост на персонала и понятието „трудова заетост”, като е прието, че при изричната уговорка уговорка за подържане на средносписъчна численост, това задължение не може да се изпълнява с осигуряване на дейност в друго дружество.
Останалите решения третират въпросите за изясняване действителната воля на страните по договорите, тълкуването й, тълкуването на отделните клаузи на договора в тяхната взаимна връзка и обусловеност, които въпроси са относими към доводите за неправилност на обжалваното решение, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 09.02.2009 год. по в.гр.д. №626/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: