1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
Гр. С., 02.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 908/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. и Ан К.-граждани на О. Кралство подадена чрез процесуалния им представител адвокат Ив.Т. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 55/08.02.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 1142/2010 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 326/03.09.2010 г. по гр.д.№ 414/2009 г., с което са отхвърлени предявените от ищците-касатори срещу [фирма] [населено място] обективно съединени искове за признаване за установено развалянето поради неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните на 17.04.2007 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в новострояща се сграда в [населено място], връщане на основание чл.55 ал. 1 ЗЗД на авансово заплатената цена от 45300 евро, както и заплащане на неустойка в размер на сумата 26250 евро на основание чл. 6.2 евентуално чл.6.1 от същия договор.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд препращайки към мотивите на първоинстанционното решение не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и тълкувал съдържанието на отделните клаузи от процесния договор, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и основателността на предявените искове.
В допълнителното изложение по чл.284 ал. 3 ГПК повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, касаторите сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Изразяват становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси касаещи предмета на спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и най-общо се свеждат до изискванията за надлежното завършване на строежа съгласно чл.176 ЗУТ и установява ли издаденият констативен акт обр.15 годността за приемане на строежа по процесния договор, както и каква е доказателствената сила на този акт, ако в действителност строителството не е завършено. Позовават се на приложените към жалбата съдебни решения: № 583/10.12.2008 г. по т.д.№227/2008 г. на Пловдивския окръжен съд; р. 292/06.11.2007 г. по в.гр.д.№ 154/2007 г. на АС-В.Т.; р. от 14.01.2011 г. по в.т.д.№ 19/2010 г. на АС – Варна; р. № 3920/24.03.2010 г. по адм.д.№ 12460/2009 г. на Върховния административен съд и р. № 7286/02.06.2010 г. по адм.д.№ 15843/2009 г. на Върховния административен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касаторите доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение, като е споделил изцяло направените в него изводи по основните спорни въпроси. Предмет на спора е изпълнението на сключения между страните на 17.04.2007 г. предванителен договор за покупко-продажба на индивидуален жилищен имот – апартамент № 108 намиращ се на етаж първи с в секция „Д” на Комплекс „Б. Перла-Казино & Спа Р.” [населено място], състоящ се от четири секции с апартаменти, ателиета, ресторант, конферентен блок, казино, покрит басейн със СПА – център и др. които могат да се експлоатират самостоятелно и с различни собственици. По делото е безспорно установено, че строителството на отделните секции е извършено поетапно, както с констативен акт обр. 15 от 05.11.2007 г. е установена годността за приемане на строежа на сградата на секции С и Д , а акт обр. 16 и разрешение за ползуване от ДНСК на четирите жилищни секции с магазини, лоби-бар и трафопост са изготвени на 20.03.2009 г. Безспорно е също, че в съответствие с поетото в т.4.1 и т.3.3 задължение ответникът с нотариална покана от 07.11.2007 г. /връчена на пълномощника на купувачите на 12.11.2007 г./ е уведомил ищците, че има готовност да сключи окончателен договор за продажбата на процесния апартамент, след като купувачите платят остатъка от договорената цена – сумата 30 200 евро, което те не са сторили. В резултат на извършено тълкуване съдържанието на относимите към дължимия обем на изпълнението договорни клаузи решаващият съд е счел, че действителната воля на страните /с оглед уговорената степен на завършеност, срока за строителството и прехвърлянето на собствеността/ е сключването на окончателния договор да бъда обвързано с издаването на акт 15 за конкретната сграда /секция Д/ в която се намира, процесния апартамент, а не с окончателното построяване на целия комплекс, което е станало в значително по-късен момент през 2009 г. Поради факта безспорно установен от назначената по делото техническа експлоатация, че към момента на издаването на акт 15 от 05.11.2007 г., процесният апартамент е бил изпълнен в уговорената в т.5.1 от процесния договор степен на завършеност при отлично качество на строителството и вложените в него материали, съдът е приел, че не е налице забава от страна на ответника по отношение договорения срок за строителство и нотариално прехвърляне на собствеността, за което той е изявил готовност с отправената нотариална покана. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че ответникът се явява изправна страна по процесният предварителен договор, поради което липсва правно основание същият да бъде развален от страна на ищците, както и да бъде ангажирана отговорността му по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на авансово платената част от цената и заплащане на претендираната неустойка за забава по чл.6.1 евентуално по чл.6.2 от договора.
С оглед на изложеното формулирания от касаторите в изложението им въпрос установява ли издаденият констативен акт обр.15 годността за приемане на строежа съгласно изискванията на чл.176 ЗУТ и процесния договор е фактически, а не правен. Отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело и се разрешава в резултат на тълкуване клаузите на самия договор. В случая данните по делото сочат, че решаващият съд е приложил правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване съдържанието на клаузите на процесния договор, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от него права и задължения. След извършен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената техническа експертиза съдът е приел, че степента на завършеност на процесния апартамент е в съответствие с предвиденото в предварителния договор, като качеството на изпълнените СМР е отлично. При това положение, с оглед конкретните уговорки в този договор, не съществува пречка от страна на строителя за сключване на окончателен договор за продажбата на процесния апартамент. Съгласно чл.4.1 от предварителния договор продавачът е поел задължение да завърши в процесния срок строителството на сградата, в която се намира процесния апартамент и да прехвърли собствеността, когато бъде издаден акт 15 – очевидно за сградата, в която се намира /секция „Д”/, а не за целия комплекс включващ и множество други обекти, които не са предмет на договора между страните и окончателното им завършване не може да повлияе на изпълнението му. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.181 ал. 2ЗУТ във вр.с пар.5 т.46 от ПЗР на ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж констатирано с протокол на общинската /районната / администрация, предмет на прехвърлителната сделка може да бъде както построената сграда така и самостоятелни части от нея. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира или не дадено доказателство. Извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка неудачно е позоваването в касационната жалба на противоречие в съдебната практика, тъй като твърдяното различие в цитираните и приложени решения се дължи на различните факти установени по всяко едно от делата, а не на неправилно приложение на материалния закон. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност и твърденията за погрешни изводи досежно изпълнението на поетите договорни задължения, това са въпроси касаещи правилността на обжалваното решение и представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 55/08.02.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 1142/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: