1
определение по гр.д.№ 1760 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр.София, 25.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Рикевска ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1760 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Г. и П. Ц. Г. срещу решение № IV-71 от 07.07.2009 г. на Б.кия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 237 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 1621 от 27.09.2007 г. по гр.д.№ 1891 от 2007 г. на Б.кия районен съд и решение № 282 от 26.03.2009 г. по същото дело, с които е отхвърлен предявен от касаторките срещу ОСЗГ- гр.Б. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Ц. С. Г. на възстановяване на собствеността върху имот пл.№ 544 по кадастралния план от 1948 г. на гр.Бургас, м.”Старите турски лозя” с площ от 5 дка.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика, обективирана в следните решения: решение № 7 от 19.06.1995 г. по к.д.№ 9 от 1995 г. на Конституционния съд на РБ, Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д.№ 2 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1035 от 27.07.1994 г. по гр.д.№ 1657 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., определение № 256 от 10.04.2002 г. по ч.гр.д.№ 78 от 2002 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 1259 от 04.02.2009 г. по гр.д.№ 4426 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 13 от 14.11.2000 г. по к.д.№ 11 от 2000 г. на КС на РБ, решение № 130 от 08.06.1994 г. по гр.д.№ 5005 от 1993 г. на ВС, Трето г.о., решение № 1235 от 05.01.2009 г. по гр.д.№ 5235 от 2007 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 1108 от 27.09.2006 г. по гр.д.№ 1782 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и определение от 23.11.2000 г. по ч.гр.д.№ 2543 от 2000 г. на С., ГК. Въпросите, които се сочат са следните: какъв е предмета на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и покрива ли се той с иска по чл.108 от ЗС, кои са подлежащите на установяване факти в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, какъв е обхвата на земеделската реституция при условие на смесване на различни реституционни закони, необходимо ли е пълно и главно доказване на правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Касаторите считат, че наличната практика по последния въпрос следва да бъде променена в смисъл, че не е необходимо такова пълно доказване, тъй като ЗСПЗЗ предвижда един облекчен ред за доказване правото на собственост в тези производства.
Ответниците по жалбата ОСЗ- гр.Б. и Община Б. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като процесният имот подлежал на реституция по друг закон, а не по реда, предвиден в ЗСПЗЗ.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд част от посочените от касаторките в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси /какъв е предмета на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и покрива ли се той с иска по чл.108 от ЗС, кои са подлежащите на установяване факти в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и необходимо ли е пълно и главно доказване на правото на собственост в тези производства/ са неотносими към конкретния правен спор.
Другият поставен от касаторките въпрос обаче /какъв е обхвата на земеделската реституция при условие на смесване на различни реституционни закони и по-конкретно, дали земеделска земя може да се реституира по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ или общото основание на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ не се отнася до земеделските земи/ е съществен и относим за делото. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с решение № 1259 от 04.02.2009 г. по гр.д.№ 4426 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., в което е прието, че земеделска земя подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ и че общото основание на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ не се отнася за земеделски имоти. Поради това касационното обжалване на решението на Б.кия окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. Ц. Г. и П. Ц. Г. срещу решение № IV-71 от 07.07.2009 г. на Б.кия окръжен съд по гр.д.№ 237 от 2009 г.
Делото да се докладва на Председателя на Първо г.о. на ВКС за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание, тъй като съгласно пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ касаторките са освободени от държавна такса.
ПРЕД СЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.