2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 588
гр.София 23.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 4211/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
П. П. Д. чрез пълномощника си адв. Д. Г. е обжалвал определението на Пловдивския апелативен съд № 726 от 14.04.2014г. по ч.т.д.№ 351/2014 г. , с което е потвърдено прекратителното определение на Пловдивския окръжен съд № № 345 от 17.02.2014г. по гр.д.№ 936/2013г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Пловдивският апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него определение, с което е прекратено производството по гр.д.№ 936/2013г. на Пловдивския окръжен съд, по предявения от П. П. Д. против „Мюсюлманско джамийско настоятелство П.” иск за установяване вземане в размер на 52640 лв. по запис на заповед , издаден на 01.08.2010г., ведно със законната лихва от 21.01.2013г. като е приел, че искът е предявен срещу неправосубектна страна. Правните съображения са, че местните поделения на вероизповеданията могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им по решение на Централното ръководство и според устава съгласно чл.20 от действащия Закон за вероизповеданията, като същевременно заварените местни поделения, които са юридически лица, подлежат на вписване в регистъра на съответния окръжен съд, запазвайки този си статут, съгласно въведения с § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ ред. При това тълкуване на двата закона не е възприет доводът на жалбоподателя , че ответникът е правосубектно поделение по отменения Закон за изповеданията, защото от данните по делото не се установява съществуването на Мюсюлманско джамийско настоятелство П. при режима на ЗИ/отм./. То е вписано в регистъра при [община] на 14.06.2010г. при условията на уведомителен режим, т.е. при действието на новия Закон за вероизповеданията.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за правосубектността на местните поделения на Мюсюлманското изповедание като се поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му от ВКС ще допринесе за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика.
Въпросът е от значение за делото, но не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото ВКС го е разрешил със задължителна съдебна практика. С решение № 141 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 345/2009 г., на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, е прието, че §2 ал.4 от действащия Закон за вероизповеданията обн. Д.в.бр120 от 29.12. 2002г. не променя статута на поделение на вероизповедание , което е заварено като юридическо лице от новия Закон за вероизповеданията, независимо дали е изпълнено изискването на този закон за вписването му от съответния окръжен съд . Тази практика се споделя от настоящия състав и е съобразена в обжалваното решение, в което е прието за недоказано твърдението на ищеца – частен жалбоподател, че Мюсюлманското джамийско настоятелство е заварено юридическо лице и оттам е направен извод, че при липса на регистрация по предвидения в чл. 20 от действащия Закон за вероизповеданията ред, не е налице изискването на закона за придобиване на статут на местно поделение – юридическо лице. Частният касационен жалбоподател не обосновава необходимостта от изоставяне на тази практика, а и дори да бъде изоставена, друго тълкуване на закона не би могло да обоснове поддържаната теза , основаваща се на отменения Закон за изповеданията. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд № 726 от 14.04.2014г. по ч.т.д.№ 351/2014 г., с което е потвърдено прекратителното определение на Пловдивския окръжен съд № 345 от 17.02.2014г. по гр.д.№ 936/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: