4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
Гр. С., 23.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 1031/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], общ.К. подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. Й. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВГО, ІV-Д състав постановено на 17.06.2010 г. по в.гр.д.№ 4558/2010 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГК, 52 състав от 05.02.2010 г. по гр.д.№ 36674/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] [населено място] иск по чл.399 /отм./ ТЗ за сумата 12077.14 лева представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско” за настъпили повреди по застрахования седлови влекач „Скания” Р143 при извършване на товаро-разтоварни работи, както и мораторна лихва по чл.88 ал. 1 ЗЗД в размер на 5040.17 лв. за забавено плащане за периода до предявяване на иска, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи за нарушение на разпоредбата на чл.381 ТЗ, която се явява специална по отношение на нормата на чл.298 ТЗ което означава, че изявлението на застрахования в застрахователната полица за приемане на общите условия на застрахователя не означава, че същите са станали неразделна част от договора ако същите не са изрично подписани от застрахования.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които се свеждат до следното: считат ли се Общите условия на застрахователя за елемент от застрахователния договор, ако не са изрично подписани от застрахования, а само са упоменати в застрахователната полица.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката е извършена от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение. За да отхвърли като неоснователен предявеният иск по чл.399 /отм./ ТЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за повредите на процесния автомобил по сключения между страните застрахователен договор „автокаско”, съдът анализирайки събрания по делото доказателствен материал е направил извода, че в случая се касае за изключен риск позовавайки се на клаузата на чл.11.4 от Общите условия за застрахователя, съгласно която не се обезщетяват вреди настъпили в резултат на експлоатационна повреда или на износване и изхабяване на отделни части или системи на МПС. Безспорно установено е от заключението на назначената автотехническа експертиза, че причина за обръщането на процесния товарен автомобил е експлоатационна повреда-скъсана скоба в десния полуелептичен ресьор на задния мост довела до нарушаване на баланса, за което е допринесло и претоварването на полуремаркето с допълнителен товар от 1.15 тона. Безспорно установено е също, че в двустранно подписаната застрахователна полица застрахованият е декларирал с подписа си, че е получил и е запознат с Общите условия за застраховка „каско” на МПС на застрахователя, при което положение на основание чл.298 ал.1 т. 2 ТЗ съдът е приел, че същите са породили действие за ищеца включително и относно цитираната клауза.
С оглед на изложеното, поставеният от касатора в изложението му материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.298 ТЗ. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Цитираната специална разпоредба предвижда известни отклонения от общия режим на ЗЗД уреждащ договорите при общи условия и намира приложение по отношение на търговските сделки.
Съгласно чл.298 ал.1 т. 2 ТЗ, ако насрещната страна е търговец, общите условия стават задължителни за нея ако тя ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Допълнително изискване законът предвижда в ал. 2 само по отношение на формалните сделки-когато за действителността на договора е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. Други задължителни изисквания законът не поставя. Цитираната разпоредба е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. В случая, с оглед данните по делото, съдът е приложил точно материалния закон, тъй като видно от съдържанието на представената като доказателство застрахователна полица подписана без забележка от страна на ищеца, същият е декларирал че е получил и е запознат с Общите условия на застрахователя, което налага извода, че същите са станали задължителни за страните по застрахователния договор.
С оглед на изложеното, неправилно е позоваването на касатора на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от него въпрос – необходим ли е изричен подпис на застрахования върху предложените му ОУ, за да породят действие между страните по сключения застрахователен договор. Отговорът на така поставения въпрос се съдържа в цитираната по-горе разпоредба на чл.298 ал. 2 ТЗ, която е достатъчно ясна, същата има императивен характер и не може да бъде тълкувана разширително. Съгласно задължителните указания по т.4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280 е налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна или непълна и се налага да бъде тълкувана, за да се създаде съдебна практика за еднаквото й приложение и за отстраняване на съществуващи противоречия, както и когато, макар и непротиворечива, съществуващата съдебна практика се преценява като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е налице нито една от изброените хипотези.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, ІV-Д състав постановено на 17.06.2010 г. по в.гр.д.№ 4558/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: