2
гр. д. № 850/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 59
София, 27.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 850/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. И. Р. от[населено място] срещу решение № 26 от 10.02.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на Х. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 30.09.09 г. по гр. д. № 175/09 г. на Димитровградски районен съд, с което е допуснато извършване на делба на апартамент 13, в бл. 2, ет. 4, в[населено място], ул. „Р. Р.” № , с площ от 69.14 кв. м., прилежащите му – таванско помещение с площ от 11 кв. м. и 3.3 % ид. ч. от общите части на сградата между касаторката и О. Д. Ч. при равни права, произтичащи от прекратена СИО след прекратен между тях граждански брак. Касационният довод е наличие на основанието по чл. 281, т. 3 ГПК поради незаконосъобразност на извода, че имотът не е индивидуална собственост на касаторката, след като липсва принос от страна на другия съпруг н придобиването на имота по време на брака.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се прави позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпроса дали е налице принос по смисъла на чл. 19, ал.1 СК отм. от страна на единия съпруг, когато той не е участвал с предоставяне на средства за придобиване на недвижимия имот, предмет на иска за делба, по време на брака.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да уважи иска за делба на описания недвижим имот съдът е приел за установено, че той е придобит на основание договор за покупко-продажба сключен на 19.09.90 г. от Ц. Ч. с държавата, представлявана от председателя на ИК на ОНС Д., по време на брака й[населено място]. Бракът е прекратен на 31.08.1999 г. с влязло в сила решение от 5.07.1999 г. по гр. д. № 174/99 г. на Димитровградски РС. Установено е, че апартаментът е заплатен със средства набавени чрез заем от Д., отпуснат на касаторката, който е бил погасен с четири вноски направени от родителите й, последната на 26.10.1992 г. Приет е като доказателство представен от касаторката, ответница по иска, частен писмен договор сключен между нея и родителите й, следващ по време извършване на плащането на заема, за доказване на направеното възражение в първото съдебно заседание, че имотът не е съсобствен, а индивидуална собственост на касаторката в резултат на трансформация на лични средства, придобити от нея по дарение от родителите й.
При правилно прилагане на закона е направен извод, че имотът е придобит със средства набавени от приноса на двамата съпрузи, тъй като е платен със средства набавени чрез отпуснат заем на единия съпруг. Аргумент за това е нормата на чл. 25 СК, установяваща солидарно задължение за възникналото облигационно задължение по отношение на другия съпруга, който не е стана по договора. Дори и средствата за погасяване на заема да са дарени от родителите на касаторката, те са усвоени за погасяване на облигационно задължение към кредитен институт, а не за придобиване на имота, поради което твърдението за влагане при закупуването му на индивидуални средства, собственост на касаторката, обосновано е намерено за не доказано. Изплащането на кредитно задължение с лични средства, няма вещноправни последици, а само облигационни, поради което не се отразява върху частите в съсобствеността върху имота, придобит по време на брака.
Разрешеният от съда въпрос, който е съществен за изхода на спора, е дали средства, дарени от родителите на единия съпруг и усвоени за погасяване на кредит, изтеглен и усвоен за закупуване на жилище по време на брака, са основание да се приеме, че имотът е станал индивидуална собственост поради трансформация на лични средства на единия съпруг – чл. 21, ал. 2 СК.
Формулираният в касационната жалба въпрос не е бил предмет на разрешаване от съда и не е съществен за изхода на спора, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение, както и тази по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Предмет на обсъждане е бил въпросът дали имотът е станал индивидуална собственост на касаторката в резултат на преобразуване на лични нейни средства придобити на основание дарение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 10.02.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на Х. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: