1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр.София, 31.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4806 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. И., представляван от адв. А. К., срещу въззивно определение № 486/04.07.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 347/2018 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 22.03.2018 г. по гр.д. № 1120/2017 г. на Радомирския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част съдът е прекратил и е изпратил по подсъдност на Административен съд- Перник производството по предявените от жалбоподателя срещу Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] и срещу Министерство на земеделието и храните искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 6 300 лева, претендирани разделно от всеки от ответниците, за причинени на ищеца вреди от незаконосъобразни актове и действия на ответниците.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, постановено в нарушение на принципите за процесуална икономия, правна стабилност, справедлив процес и авторитет на правосъдието, като моли за неговата отмяна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1/ следва ли по иск за непозволено увреждане, предявен за едно и също увреждане срещу няколко ответници, да се приеме, че връзката между исковете е от такова естество, че обуславя необходимост от тяхното съединяване за съвместното им разглеждане в едно производство; 2/ длъжен ли е ищецът да посочи солидарността в случаите на непозволено увреждане, или същата произтича от закона.
Касационната частна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното въззивно определение е потвърдено определението на РС – Радомир по гр. д. № 1120/2017 г. в обжалваната му част, с която производството по предявените от И. И. срещу Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] и срещу Министерство на земеделието и храните искове (с правно основание чл. 1 ЗОДОВ) е разделено от производството по иска на жалбоподателя срещу Върховния административен съд (чл. 45 и сл. ЗЗД), прекратено е и е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд – Перник. Съдът е посочил, че съгласно уточнителна молба от 14.03.2018 г. ищецът претендира разделно от всеки един от ответниците, обезщетение в размер на 6 300 лева, представляващи паричната равностойност на поземлени имоти, за които е отказано да му бъде заплатено обезщетение по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с Решение № 4/18.06.1998 г. на ОД „Земеделие“ – [населено място]. Отговорността за вреди в същия размер по отношение на Министерство на земеделието и храните ищецът обосновава с отказа на назначена от министерството комисия, обективиран в протокол от 19.01.1998 г., да бъде удовлетворена претенция на наследодателите му по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Искът на И. И. срещу ВАС е основан на твърдения за вреди, претърпени от постановяване на Решение № 1953/02.03.2005 г. по адм.д. № 9705/2004 г., с което ВАС е отменил Решение от 05.07.2004 г. по адм.д. № 673/2002 г. на Пернишкия окръжен съд.
Съдът е приел, че правната квалификация на исковете срещу ОД „Земеделие“ -гр. П. и срещу Министерство на земеделието и храните е по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като претенциите на ищеца са за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответниците при осъществяване на административната им дейност. Посочено е, че съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ тези искове подлежат на разглеждане по реда на АПК, а не по общия процесуален ред по ГПК, поради което съединяването им в една искова молба за общо разглеждане с иска срещу ВАС е в противоречие с нормата на 210, ал.2 ГПК и е недопустимо. Прието е освен това, че в изпълнение указанията на РС за отстраняване на нередовности по исковата молба, ищецът изрично е посочил, че претендира обезщетение за вреди от по 6 300 лв., произтекли от незаконосъобразни действия на всеки от ответниците, при което и на това основание делото в частта по исковете срещу ОД „Земеделие“ и срещу Министерство на земеделието и храните е следвало да се изпрати по подсъдност на Административен съд – Перник.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, респ. не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на частната жалба.
С въззивното определение не е прието, че претенциите на ищеца по исковете срещу ОД „Земеделие” и МЗХ осъществяват общия състав на непозволеното увреждане, а напротив – че се търси присъждане на обезщетение за вреди, произтекли от действия и бездействия на всеки от тези двама ответници по повод осъществяваната от тях административна дейност. По отношение на насочения срещу ВАС иск, съгласно изложените в исковата молба (и уточняващите я) обстоятелства и петитум, съдът е приел, че претенцията е за обезвреда по чл.45 и сл. от ЗЗД (доколкото се претендират вреди от акт на съда, който впоследствие е отменен) и същата подлежи на разглеждане по реда на ГПК. При това положение, решаващите изводи на съда са основани на изричната норма по чл.210, ал.2 ГПК, предвиждаща, че съвместното разглеждане на искове срещу различни ответници може да бъде допуснато, но при условие, че подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред. В случая, тази предпоставка не е била налице, поради което формулираните в изложението въпроси за възможността отговорността на няколко ответници за причинени на ищеца вреди от непозволено увреждане да се ангажира солидарно и в едно (гражданско) дело, са изцяло неотносими и не обуславят селектирането на жалбата на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното определение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното определение и на неговата допустимост в обжалваната част, такива не могат да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в частната касационна жалба, нито от съдържанието на съдебния акт. Не могат да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на определението, доколкото при произнасянето си въззивният съд е съобразил точния смисъл и константното задължително тълкуване на ВКС, касаещо приложението на нормите на чл. 210, ал. 2 ГПК, чл.45 ЗЗД и чл. 1 ЗОДОВ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 486/04.07.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 347/2018 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.