О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София,28.06.. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 127 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П., П. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д., Т. И. Д. срещу въззивно решение от 17.11.2009 г. по гр.д. № 981 / 2009 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила решение на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателите срещу Д. П. В., В. В. П. и П. В. Д. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на реална част от индивидуализиран поземлен имот.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – на предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите твърдят, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – същите, които са наведени и като основания за неправилност на решението, твърдят, че въззивният съд е разрешил въпроса за наличието в имота на сграда в противоречие с решения № 31 /04.02.2008 г. по гр.д. № 910 /2007 г. ІV г.о. на ВКС и № 988 /09.07.2007 г. по гр.д. № 1270 /2006 г. V г.о. на ВКС, с което е прието на какви нормативни изисквания трябва да отговаря сградата, както и на посочено определение на ВКС.
Ответниците Д. П. В., В. В. П. и П. В. Д. твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, претендират разноски.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са установили собствеността на общия им наследодател върху заявения за възстановяване имот преди кооперирането, поради което следва да се изследват противопоставимите права на ответниците, изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, чиито предпоставки също е установил: надлежно предоставяне на право на ползване върху земеделска земя; заплащане на земята чрез общината на собственика в определен от закона срок през 1994 г., наличие на построена сграда в земята до 01.03.1991 г. , която към момента на заплащането на земята следва да отговаря на изискванията на Наредба №5 за правила и норми по ТСУ (отм.). За сградата съдът е приел въз основа на свидетелски показания на непосредствен съсед, че е била построена още през 1978 – 1980 г., водоснабдена и електрифицирана и въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, че отговаря на изискванията на Наредба №5 за правила и норми по ТСУ (отм.) за сграда, постройката е отразена в КП от 1987 г. и дава описание на същата от настоящия момент (съдът е установил от заключението на СТЕ, че построеното е полумасивна едноетажна постройка, сезонна, със застроена площ 47.66 кв.м. (три помещения и веранда, а под тях – склад), изградена върху каменни основи, електрифицирана и водоснабдена, като чешмата и тоалетът са външни).
Наведените от жалбоподателите предпоставки по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ действително са материалноправни въпроси, които имат значение по конкретния спор и въззивното решение е основано на тях, но единствено по въпроса за сградата се твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с конкретни решения на ВКС по отделни спорове и само този въпрос би могъл да представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, за останалите въпроси не са налице предпоставките на т.1,т.2,т.3 на чл.280 ГПК. Противоречието с определения на ВКС, каквото е цитираното, в което не е дадено разрешение на материалноправен въпрос, не би могло да представлява такова основание.
С решение № 988 / 09.07.2007 г. по гр.д. № 1270 /2006 г. V г.о. на ВКС, с което е прието, че от значение за спора е било да се установи въз основа на какъв проект е била изградена сградата, с каква площ, и с какви размери, конструкция и предназначение е била фактически тя към 01.03.1991 г. без оглед на това дали е била законно построена в този вид; в решението е прието още, че преди приемането на нормата на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ през 1997 г., на която не е придадено обратно действие, в конкретния по делото момент на трансформиране на правото на ползване в право на собственост нормата на чл.303,ал.3 ППЗТСУ (отм.) е определяла какво не е сграда (според нея: не се смятат за сгради и не подлежат на регистриране маломерни до 8 кв. м дървени бараки, предназначени за подслон и съхраняване на селскостопански сечива и инструменти).
С решение № 31 /04.02.2008 г. по гр.д. № 910 /2007 г. ІV г.о. на ВКС е прието, че е неправилен изводът на въззивният съд, че построеното в имота е сграда по смисъла на Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г. (отм.), тъй като построеното не отговаря на изискванията на чл.177,ал.3 от Наредбата, според която отделна постройка за сезонно ползване се състои най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентар, което попада в хипотезата на §1в.,ал.3,т.1 ПЗР ЗСПЗЗ, според която не са сгради по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за подслон и построяване на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията.
В конкретния случай не е допуснато противоречие, а съответствие с цитираните решения на ВКС, тъй като въззивният съд е изследвал дали построеното в терена отговаря на изискванията за постройка, според правилата и нормите за ТСУ, установени в Наредба №5 за правила и норми по ТСУ (отм.), както изискват двете решения.
Поради липсата на противоречие с цитираните решения, не е е осъществено наведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, поради което не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от производството жалбоподателите нямат право на разноски, ответниците не са представили доказателства, че са направили разноски и искането им за присъждане на такива е също неоснователно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.11.2009 г. по гр.д. № 981 / 2009 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.