О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 09,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 134 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К. Т. при условията на чл.284 ал.2 предл.3-то ГПК срещу решение № 1355/29.10.2009 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/, по в.гр.д. № 1199/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Варненски районен съд /ВРС/ по предявени искове от касатора и неговата наследодателка срещу Д. „ Д. л ст Ш” по чл.114 ал.1 т.2 ЗЗП и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – Д. „ Д. л ст Ш” оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВРС е сезиран с искове по чл.114 ал.1 т.2 ЗЗП и чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД от настоящият касатор М. Т. и неговата майка И, починала в хода на производството и заместена от М. Т. , неин наследник. Ищците са претендирали възстановяване на разлика между платена и действителна цена на дърва за огрев за сезон зима 2007 г. по тарифа за корен с преобладаващо количество липа и обезщетение – по 3000 лв. за всеки от ищците . Ищците са твърдели, че с оглед ниската отоплителна възможност на този дървесен вид продадените дърва са некачествени и са негодни да изпълнят предназначението си. Исковете са отхвърлени от ВРС, чието решение е оставено в сила от ВОС. ВОС е прие, че в случая правоотношенията по закупените дърва са били уредени от Наредба № 5/30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. С оглед на тази наредба продажбата е била извършена на занижени – преференциални цени, по списък на правоимащи лица, подали молби за отопление при поставени нарочни обяви, че получените дърва са с участие на дървесен вид липа. С оглед на тази фактическа обстановка ВОС е приел, че няма основание да се приеме, че е налице несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и исковете по чл.114 ал.1 т.2 ЗЗП са неоснователни, нито са налице предпоставките на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, тъй като липсват данни за негово противоправно поведение.
Допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело с изложена ясна и точна формулировка на правния въпрос в конкретното дело /т.1от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/, а излага доводи за неправилност на обжалваното решение като краен резултат по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и по чл.281 ГПК, както и реда и последователността за произнасяне по тях, настоящият състав на ВКС счита, че на настоящия етап няма правна възможност да обсъжда доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение. Въпреки неформулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, следва да се посочи, че не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, релевиран от касаторът – противоречиво разрешаване само като краен резултат между настоящото дело и други граждански и административни дела, както и решения на съда в Страсбург при липса и на обективна идентичност по казусите, предмет на делата, не обуславят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /вж. т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1355/ 29.10.2009 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1199/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.