О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 29.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 807 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК по касационна жалба на А. за с. к. /АСПК/ чрез юрисконсулт И. Н. срещу решение № 322/16.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2213/2008 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд /СГС/ от 11.07.2008 г. по т.д. № 1793/2004 г. в частта, отхвърляща иск на касатора за заплащане неустойка в размер на 1000 щ.д. за неизпълнение задължение по чл.6.1 от споразумение от 17.11.1998 г. за 2000 г. със законна лихва.
В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване и се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Противната страна – “П” ООД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС по касационната жалба на АСПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с предявени, обективно съединени искове от АСПК по чл.92 ал.1 и чл.86 ЗЗД срещу “П” ООД за неизпълнение задължение по споразумение от 17.11.1998 г. и уговорена неустойка за същото – чл.9 и чл.6.1 от договора за 2000 г. и за 2001 г. СГС е уважил исковете за 2001 г. и е отхвърлил исковете за разликата до предявения размер. САС е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. САС е приел, че тълкуването на чл.9 във връзка с чл.6.1 от споразумението сочи неразпределено по години изпълнение задължение за инвестиции и договорена еднократна неустойка за неизпълнение на задължението като цяло.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос и неговото решаване се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Касаторът АСПК формулира като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който е от значение за точното прилагане на правото следния въпрос: При наличие на договорно задължение, което следва да се изпълнява в определен период от време, в рамките на който период страните по договора са поели задължение за периодично отчитане изпълнението, дължи ли се неустойка за неизпълнение за всеки един от тези периоди или неустойката е дължима еднократно. Доводите след формулиране на този въпрос от касатора са свързани с тълкуване на отделните клаузи от договора, съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, като с това касаторът мотивира наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Вярно е, че тълкуването на един договор се подчинява на правилата, регламентирани в чл.20 ЗЗД, каквото тълкуване е извършено и по настоящото дело, но това тълкуване е винаги конкретно, по конкретен договор и конкретна клауза от същия. В този смисъл даденото тълкуване като краен резултат по един договор не може да бъде идентично с дадено тълкуване като краен резултат по друг договор. Доколкото в случая е извършено тълкуване, съобразно правилата на чл.20 ЗЗД няма основание да се приеме, че мотивираният от касатора въпрос във връзка с даденото тълкуване е от значение за точното прилагане на правото. Друг е въпросът, че клаузите на чл.9 и чл.6.1 от споразумението от 17.11.1998 г. съдържат разлики от първоначално сключеният приватизационен договор, разделящ дължимите инвестиции за всяка година, но както точно е посочил и САС, макар и нетипично ниска, неустойката по споразумението за неизпълнение на инвестиционна програма е договорена от държавата в лицето на А. за приватизация и е задължителна както за АСПК, така и за съда.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322/16.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2213/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.