О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София 29.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 675 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. М. Н. чрез пълномощник адв.Н. М. срещу решение № 1760 от 29.10.13г.по в.гр.дело № 9195/12г.на Софийски градски съд,с което е решението от 19.07.11г.по гр.дело № 43386/10г.на Софийски районен съд,48 състав.С него е отхвърлен предявеният от същата страна иск срещу Х. И. М. с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 5100 лв,представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 13.08.10г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие с практика на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Х. И. М. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди за накърнени чест,достойнство и добро име,причинени от изявленията по адрес на ищеца Н. Н.,съдържащи се в писменото възражение с вх.№ 25489/13.08.10г.,подадено от ответника Х. М. по н.ч.х.д.№ 7077/10г.на СРС,109 състав,образувано по тъжба на ищеца срещу ответника за клевета и обида.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че в нито един от процесните осем пасажа от възражението на ответника не се съдържат обидни или клеветнически изрази спрямо ищеца.Направен е извод,че не е налице елементът „противоправност” от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД.Изложени са съображения,че доколкото с процесното възражение вх.№ 25489/13.08.10г.се упражнява правото на защита на ответника като подсъдим в наказателен процес,то отговорност за него не може да се търси освен при недобросъвестно упражняване на това му право и субективното съзнание,че написаното не е вярно,което не се установява от данните по делото.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая жалбоподателят цитира решения на ВКС,без да е посочен правния въпрос,разрешен от възззивния съд в противоречие със задължителната практика. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.1 от посочената разпоредба.Изложените доводи,че въззивният съд не е анализирал всички доказателства по делото и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаят правилността на въззивното решение,а не са основания за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Въпросът относно разпределението на доказателствената тежест не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение от 14.02.05г.по гр.дело № 5441/03г.на Софийски градски съд.С него е прието,че ако източник на деликта е клеветническо твърдение,за да се уважи предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД,е достатъчно да се установи,че процесното изявление в статията е опозоряващо личността,респективно за да се отхвърли иска ответникът следва да ангажира безспорни доказателства – чрез пълно и главно доказване,че изнесеното от него е истина.В разглеждания случай въззивният съд не е разместил доказателствената тежест между страните,тъй като е приел,че процесното възражение не съдържа обидни и клеветнически изрази.
Въпросът относно задълженията на националния съд,произтичащи чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи да проведе справедлив процес,е от значение при разглеждане на друг вид претенция,а не в конкретния случай.По въпроси,които не са обусловили изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска.
Не е и налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът :представлява ли касационно отменително основание фактът,че въззивният съд не е събрал своевременно поисканите от въззивника доказателства не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като му е даден отговор в задължителната практика.В решение № 68 от 25.03.13г.по гр.дело № 936/12г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че ограниченията за събиране на нови доказателства,приети с разпоредбите на чл.266 ал.1,2 и 3 от ГПК са израз на въведения нов процесуален принцип на концентрационното начало в гражданския процес. При действието на новия ГПК страните в процеса вече са задължени още в началната фаза на исковото производство да внесат целия процесуален материал: да формулират пред съда всички свои твърдения за фактите, възражения, искания и доводи, както и да посочат изчерпателно доказателствените средства, които искат да бъдат събрани. Ето защо нормата на чл.266, ал.1 от ГПК забранява на въззивния съд да събира нови доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Изключенията по чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК във връзка с чл.260, т.5 и т.6 от ГПК са предвидени само за доказателства относно новооткрити и нововъзникнали факти, както и новооткрити и новосъздадени доказателства, или доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.Тъй като се касае за правни норми, които предвиждат изключения от общото правило, тези правни норми не могат да се тълкуват разширително.В случая въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика,като е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя,като искането за разпит на нови свидетели е счел за преклудирано,а другите поискани доказателства – за неотносими.
На въпроса: какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото,когато такъв не е изготвен или е непълен или неточен е даден отговор в ТР № 1/2013г.т.3,в което е прието,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса : представлява ли касационно отменително основание обстоятелството,че въззивният съд не е обсъдил довода във въззивната жалба,че първоинстанционното решение е постановено от незаконен състав.Тази преценка се извършва служебно от всяка инстанция,но такава нищожност на съдебния акт в случая не е налице.
Въпросите във връзка с преимущественото приложение на европейското право пред националното не са разрешавани от въззивния съд в обжалваното решение и по отношение на тях не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Аргументите на касатора са,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез превратно интерпретиране на данните по делото,довело до необоснованост и до съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. приема,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7160 от 29.10.13г.,постановено по гр.дело № 9195/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.