О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 28.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1988/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 308 от 18.12.2008 г. по гр.д. № 275/ 2008 г. на С. районен съд, по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР е прието за установено в отношенията между страните “Б” МСМ ООД и Е. А. Ш. от гр. С., че вярната кадастрална граница между имотите им пл. № 1* и 1250 в кв.72 по плана на гр. С. от 2002 г. следва да минава по тази, показана на плана от 1962 г., така както е описано в “П” от заключението на съдебно- техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението.
С решение № 175 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 254/ 2009 г. на Окръжен съд гр. В. решението на първоинстанционния съд е потвърдено, като е посочено, че вярната правна квалификация на уважения иск е по чл.109а ЗС, а не по чл.53, ал.2 ЗКИР.
Ответницата по иска Е. А. Ш. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска, като счита, че именно картата от 2002 г. отразява вярно правата й върху имота.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна, а също така и неподлежаща на разглеждане от касационната инстанция поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предявеният иск има за предмет установяване на грешка в кадастралната карта от 2002 г. относно разположението на имотната граница между П собственост на ищеца и ПИ № 1* собственост на ответницата, като се е поддържало, че вярната граница следва да минава така, както е било по плана от 1962 г.- т.е. отнемайки част от имота на ответницата и с излаз на запад към улица “Х”. За да уважи иска / макар и неправилно квалифициран по чл.109а ЗС вместо по чл. 53, ал.2 ЗКИР/ въззивният съд е изложил съображения, които накратко се свеждат до това, че правата на страните върху двата съседни имота са възникнали след приемането на кадастралния план от 1962 г. и следователно са във вида и обема, показани по този план, а по картата от 2002 г. в местоположението на южната граница между двата имота е допусната грешка, дължаща се на спор за материално право, който следва да се реши по съдебен ред. Доколкото за спорната част е прието, че тя не е била предмет на проведена реституция и е останала в собственост на общината, от която ищецът закупил имота, съдът е заключил, че той е собственик и на тази част от имота, а не ответницата.
В изложението на касаторката се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на новия ГПК, тъй като съдът неправилно и без да изпълни задълженията си във връзка със засиленото служебно начало, приложил въведената с чл.133 ГПК преклузия относно възможността за защита на ответника, а също така неправилно изключил и някои документи от доказателствата по делото в нарушение на чл.183 и чл.191, ал.1 ГПК, без да укаже на ответницата за тяхната нередовност- липса на официална заверка и да й даде срок да ги завери. Сочат се и други конкретни нарушения, допуснати от въззивния съд, като се твърди че това са именно процесуалноправните въпроси, обуславящи допустимост на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Като доказателство по първата хипотеза представя опр. № 65/ 29.01.2009 г. по гр.д. № 4953/ 2008 г. на ІІ г.о.
С действащия ГПК е въведено факултативно касационно обжалване. Не всяка касационна жалба се допуска до разглеждане, а само тази, която отговаря на условията по чл.280, ал.1 ГПК. Първата предпоставка е да се посочи материалноправен или процесуаленоправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е съществен за изхода на делото. Въпросът следва да се формулира от касатора, а не от Върховния касационен съд, разглеждащ допустимостта на обжалването. В случая, видно от данните по делото и процесуалните действия на съда, въпросите за приложението на чл.133 ГПК и др. разпоредби, визиращи служебното начало, застъпено в по- голяма степен в новия ГПК, не са съществени и не определят правилността на съдебната решение. Изводите на въззивния съд са обосновани от всички представени по делото писмени доказателства, включително и от тези, за които се твърди, че не били заверени. По съществото си доводите на касаторката се свеждат не до правни въпроси във връзка с приложението на тези процесуални норми, някои от които са нови, а други имат аналог и в отменения ГПК от 1997 г., а до твърдения, че те са приложени неправилно от въззивния съд и че са направени необосновани изводи за правата на страните- т. е. това са касационни оплаквания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, които не могат да се разглеждат на настоящия етап от производството. По тези съображения следва да се приеме, че липсва първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване и само на това основание жалбата не следва да се приема за разглеждане, като не следва да се обсъждат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като те трябва да съществуват кумулативно с първата предпоставка.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 254/ 2009 г. на Окръжен съд гр. В..
ОСЪЖДА Е. А. Ш. от гр. С.,ж.к. Люлин, бл.735, вх. Б, ет.4, ап.35 да заплати на “Б” Е. , гр. С. разноски по делото за настоящото производство пред ВКС в размер на 270 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: