О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5381/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 6 от 12.03.2008 г. по гр.д. № 225/ 2007 г. на Д. районен съд и решение № 376 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 379/2008 г. на Смолянски окръжен съд ответникът М. Д. Д. е осъден на основание чл.109 ЗС да премахне една сграда от лек тип, представляваща селскостопанска аптека, построена в УПИ- Х в кв.36 по плана на с. Б., Смолянска област. Останалите искове, предявени срещу същия ответник от ищеца А. Ш. М. за премахване на ограда от поцинкова мрежа, както и насрещните искове на М. Д. против ищеца А. Ш. М. за промяна на наклона на покривите на две сгради и за заплащане на обезщетение от 1900 лв. са отхвърлени.
Касационни жалби срещу решението на въззивния съд са подали и двете страни, като излагат доводи за неправилност в частите, с които първоночалният иск е отхвърлен, а ответникът- в частта за уважаване на предявения срещу него иск и за отхвърляне на насрещния иск по чл.109 ЗС. Обосновават и допустимостта на касационното обжалване с основания по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
За да се допуснат жалбите за разглеждане е необходимо да се посочат кои са съществените материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата или разглеждането на жалбите би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
От данните по делото и изложенията, представени по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК се установява, че в настоящия случай не е налице нито едно от основанията за допускане на касационното обжалване. Действително въпросите за спокойното упражняване на правото на собственост и забраната за неправомерното му ограничаване са в основата на съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът, тъй като от тези обстоятелства зависи налице ли са основания за негаторната защита по чл.109 ЗС, която и двете страни са предприели. Тези въпроси правилно са формулирани от касаторите като една от предпоставките за допускане на обжалването пред ВКС, но е необходимо наред с тях да съществува и някоя от останалите три предпоставки, посочени в т.1, 2 или 3 на чл.280, ал.1 ГПК.,
1.По жалбата на ищеца срещу отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС за премахване на една оградна мрежа, поставена от ответника, се поддържа, че са налице и трите предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
За да отхвърли този иск съдът е изложил съображения, че неоснователното действие, пораждащо нуждата от предявяването му, трябва да препятства обикновеното ползване на имота, докато в случая ищецът иска да има достъп и чрез товарен автомобил, което надхвърля предназначението на имота. Според ищеца решението противоречи на практиката на ВКС, като се сочи решение № 366/5.04.2004 г. на ВКС, 4 г.о. При съпоставката на двете решения обаче такова противоречие не се констатира. В решение № 366 е посочено, че искът по чл.109 ЗС е приложим при всяко увреждащо въздействие, което противоречи на установения правен режим на ползване на имотите. По този начин е подходил и въззивният съд, като приел, че правният режим на имота на ищеца- дворно място с жилища сграда и гараж предполага осигурен достъп до гаража и мястото пеша и с лека кола, но не и с товарен автомобил. Не е установено предназначението на имота и начина на ползването му да изискват до него да се достига и чрез товарен камион. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице противоречие с практиката на ВКС и съответно основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК жалбата се допуска до разглеждане и когато е налице противоречиво разрешаване на аналогични случаи от съдилищата. В подкрепа на това основание касаторът представя решение № 474/ 28.02. 2006 г. по гр.д. № 954/ 2005 г. на ОС- Велико Т. , но от мотивите към него е видно, че то е постановено при друга фактическа обстановка и решава спор между съсобственици на една сграда относно ползването и достъпа до подпокривното пространство. Казусите са несъпоставими, затова не може да се говори и за противоречивото им решаване от съдилищата.
ВКС намира, че не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпросите за приложението на неготорния иск съдебната практика е последователна, няма празнота в правото и разглеждането на настоящия случай не би имало отношение към развитието на правото. Касае се за конкретен спор, който е решен на две съдебни инстанции според установените обстоятелства и събраните доказателства, поради което не се налага разглеждането му и от касационната инстанция.
2.Жалбата на ответника е срещу осъждането му да премахне постройката на ветеринарната аптека, както и срещу отхвърлянето на насрещния иск за промяна наклона на гаража, построен в имота на ищеца.
Поставя се като съществен процесуалноправен въпрос дали срокът за обжалване тече във всички случаи от писменото уведомяване /съобщението/ по чл.197 ГПК / отм/, или е допустимо да се брои от по- ранния момент на узнаване на решението, ако такъв се установи по делото. В настоящия случай е прието, че срокът тече от съобщението, тъй като няма данни преди тази дата страната да е получила препис от решението и затова е отхвърлено възражението за просрочие на въззивната жалба. Постановеното в този смисъл решение на въззивния съд не е в противоречие с представеното определение № 586/ 30.05.2005 г. по гр.д. № 880/ 2004 г. на Търговска колегия, второ отделение, тъй като по това дело е установено, че страната действително е получила препис от решението преди съобщението по чл.197, ГПК / отм./, обективно се е запознала с решението и мотивите към него и възможността за обжалване, и затова е прието, че от този момент започва да тече и срока за подаване на въззивната жалба. В жалбата се цитират и други решения на ВКС- № 246/ 26.06.2000 г. и № 504/ 2000 г. по гр.д. № 1705/ 99 г. на ІV г.о., но от съдържанието им е видно, че в тях поставеният въпрос изобщо не е бил обсъждан. Цитира се и решение по гр.д. № 880/ 2004 г. на ІІ г.о., но същото не е представено. По тези съображения следва да се приеме, че по отношение на това оплакване не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане.
Относно осъждането на касатора да премахне сградата се поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, представена от решение № 819 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 723/ 2006 г. на ІV г. о. От мотивите към него е видно, че между решенията няма принципно различие, тъй като и по двете е прието, че защитата по чл.109 ЗС може да се насочи срещу всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не е ограничена от актовете на администрацията- в случая техническите органи на общината, които са дали разрешение за поставянето на павильона. Това становище е в съответствие и с постоянната практика на Върховния касационен съд за съотношението между исковата защита по чл.109 ЗС и актовете на техническата администрация, обобщена в ТР № 31/ 84 г. на ОСГК на ВС, поради което следва да се приеме че и по този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението не се съдържат доводи за допустимост на обжалването по отношение отхвърления насрещен иск за поправяне наклона на покрива на гаража, поради което и в тази част касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационните жалби, подадени от А. Ш. М.- вх. № 3819/ 3.09.2008 г. и от М. Д. Д.- вх. № 3714/ 21.08.2008 г. против въззивно решение № 376 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д. № 379/2008 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: