О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 30.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 651 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ И. С. И., упражняващ търговска дейност под фирма „Л. -92 И. И.”, гр.Р. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-21 от 20.03.2012 год., по възз.гр.д.№ 2251/2011 год., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд № 1531/01.11.2011 год., по гр.д.№ 5510/2010 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма] обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415,ал.1 ГПК за сумите: 22 200 лв., неплатен остатък от главница от 67 200 лв., по фактура № 5/ 27. 04. 2007 год., издадена въз основа на договор за строителство от 28.10.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2010 год. до окончателното и изплащане и 8 452.73 лв., мораторна лихва върху процесната главница за периода 23.07.2007 год. – 11.05.2010 год., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2239/17.05.2010 год., по ч.гр.д.№ 3681/2010 год. на БРС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора, че доколкото в цитираната задължителна практика на ВКС се сочи, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването и в дневника за покупко- продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, то приетото от Бургаския окръжен съд разрешение, че когато фактурата не съдържа информация за вида и обема на извършената работа, тя не може да служи за годно доказателство, установяващо наличие на сключен сделка между страните по нея, нито за извършена или приета доставка или услуга, обосновава наличието на противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Като израз на несъответствието спрямо което, според изложеното, е правно важимо поддържаното селективно основание са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 96/ 26. 11.2009 год., по т.д.№ 380/2009 год. на І т.о.; № 42/19.04.2010 год., по т. д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и № 23 от 07.02.2011 год., по т.д.№ 588/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно е изразено и несъгласие с въведените касационни основания, по съображения за неоснователността им.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, относими към възникналото облигационно правоотношение между страни и изпълнението на поетите от тях задължения, е счел за недоказано ответното ТД да е длъжник по ликвидно и изискуемо вземане на ищеца за сумата от 22 200 лв., представляваща остатък от главница по фактура № 5/ 27. 04.2007 год. в общ размер от 67 200 лв., издадена въз основа на договор за СМР на обект „Жилищни сгради – блок А, Б и С” в к. к. ”Слънчев бряг” от 28.10.2006 год., поради погасяването му, чрез признатото от последния за извършено от Т.” Е. плащане по договора, вкл. авансово, в общ размер от 372 974.40 лв..
При обосноваване на крайния правен резултат по делото Бургаският окръжен съд, позовавайки се на разпоредбите на ЗУТ и действието на Наредба № 3/2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, не е възприел за основани на закона изводите на Бургаския районен съд, че претендираното вземане не е изискуемо, поради несъставен протокол обр. 19, от който документ, като индиция за спазване на нормативните изисквания при изпълнение и предаване на различните етапи на строителството, по силата на изричната воля на съконтрахентите, е обусловено изплащане на възнаграждението от възложителя. Счел е, че доколкото предназначението на протоколите на които ответникът се позовава, за да отрече изискуемостта на задължението си като възложител, вкл. актовете – образец 19, явявайки се количествено- стойностни актове, е да отчетат обема и вида на извършените СМР, то те нямат характер на приемо- предавателни протоколи, удостоверяващи приемането на готовия трудов резултат или не, както и на разплащателен документ и възложителят винаги може да ги оспори. Затова като единствено доказателство по делото, установяващо съответствието между възложеното и действително извършеното въззивният съд е възприел заключението на повторната съдебно – техническа експертиза и съпоставяйки го с останалия доказателствен материал за уговорената между страните цена от 40 лв. без ДДС за кв.м. Р. и за безспорно извършено от възложителя- ответник плащане в хода на строителството на сума в общ размер от 372 974.40 лв., вкл. авансово, е счел, че сумата от 22 200 лв.- остатък по цитираната в исковата молба фактура № 5/27.04.2007 год. е недължима, съобразно законовата презумпция на чл.76, ал.1, ЗЗД за реда на погасяване при множество еднородни еднакво обременителни задължения на длъжника към едно и също лице и датата на процесното задължение.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт, при липсата на конкретно формулиран от касатора въпрос на материалното и/ или процесуално право, дават основание да се приеме, че уточнен от съдържанието на изложението му по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, в съгласие с постановките на т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК, този правен въпрос е: „Дали подписаната от двете страни по договор за СМР фактура, която е отразена в търговските книги на ответника, осчетоводена е от него и по нея последният е извършил частично плащане удостоверява приемане на извършената работа и признание на дълга по същата?”, макар и важен няма обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не може да обоснове общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Исковата претенция, както сочат решаващите правни изводи на БОС, е отхвърлена поради погасяване на кредиторовото вземане чрез плащане, осъществено от длъжника – възложител, в съответствие с императивната презумпция за погасяване на най- старото от няколко еднакво обременителни задължения, установена в чл.76, ал.1, изр. 3 ЗЗД за реда за погасяване множество еднородни задължения към едно и също лице, приета за приложима в разглеждания случай, а не поради липса на изискуемо кредиторово вземане.
При липсата на основната предпоставка за достъп до касационен контрол за касационната инстанция отсъства задължение да обсъжда наличието на поддържаното от касатора селективно основание.
С оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени своевременно поисканите с отговора и по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата 720 лв.- реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 01. 07.2012 год., сключен с АД ”Р., П., Д. & К.”, [населено място].
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-21 от 20.03.2012 год., по възз.гр.д.№ 2251/ 2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ЕТ И. С. И., упражняващ търговска дейност под фирма „Л. -92 И. И.”, гр.Р. да заплати на [фирма], гр.Б. сумата 720.00 лв./ седемстотин и двадесет лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: