О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 30.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 680 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. Х. Ц. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 232 от 15.02.2012 год., по в.гр.д.№ 2802/2011 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 09.05.2011 год., по гр.д.№ 2687/2009 год. са уважени предявените от Е. В. П. и Р. Б. Р., при условията на активно субективно съединяване отрицателни искове по чл.124 ГПК срещу Ц. Х. Ц., като е прието за установено, че последните не дължат на ответника, сумата 5 000 лв. платена от тях по РКО от 25.06.2004 год. и от 30.07.2004 год., въз основа на запис на заповед от 04.08.2003 год., за което вземане е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 20087830400123/08. на ЧСИ И. Ч., като в тежест на настоящия касатор – ответник по спора са възложени и деловодните разноски на ищцовата страна в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
Със същото решение е потвърден първоинстанционния съдебен акт на СГС 09.05.2011 год., по гр.д.№ 2687/2009 год., в останалата му част, с която са уважени частичните отрицателни установителни искове на Е. В. П. и Р. Б. Р. срещу Ц. Х. Ц. за сумата 12 500 лв., дължима от последните при условията на поръчителство/ авал/ спрямо главния длъжник, по запис на заповед от 04.03.2003 год., издаден общо за сумата 40 000 лв. от [фирма], поради извършено от последния процентно плащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.254 ГПК/ отм./, чл.424 ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че „ атакуваното въззивно решение противоречи на друго влязло в сила решение”, а разрешеният от въззивния съд определен за релевантен за изхода на делото въпрос на процесуалното право: „Следва ли, когато има образувано изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист, производството да се води по ГПК/ отм./, след като исковата молба е подадена след влизане в сила на новите разпоредби на ГПК” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК са възразили единствено по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
По твърдението за недопустимост на въззивния съдебен акт:
Въведеното с касационната жалба твърдение за недопустимост на въззивното решение на Софийски апелативен съд, обосновано с произнасяне по непредявен иск, е неоснователно.
Освен, че отрицателният установителен иск за оспорване съществуването на кредиторовото вземане, предмет на предприето спрямо длъжника принудително изпълнение, както е счел и Софийски апелативен съд, възприемайки в тази насока правните съждения на СГС, е винаги допустим – при ГПК/ отм./ и при действащия ГПК, независимо от дадената му от решаващия съд правна квалификация, имаща значение единствено за процесуалната законосъобразност на постановеното решение или от съществуващи други процесуални възможности за защита на длъжника – ищец, то съобразено разрешението на ВКС, ТК в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на състав на І т.о. № 129 от 14.10.2011 год, по т.д.№ 864/2010 год., имащо задължителен за съдилищата в страната характер, дават основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение не е вероятно недопустимо. Според застъпеното становище в цитираната по- горе задължителна практика на ВКС, производството по предявен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК /отм./, предоставен в защита на длъжника за оборване материалноправните предпоставки на изпълнителения процес, когато изпълнителният лист е издаден на някое от основанията по чл.237 ГПК/ отм./ по молба, подадена до 01.03.2008 год., не се обхваща от хипотезата на § 2, ал.9, изр.2 на ПЗР на ГПК, поради което този иск следва да се квалифицира като такъв по чл.124, ал.1 ГПК,.
В случая въззивният съд е квалифицирал заявените в субективно съединяване отрицателни установителни искови претенции на ищците, с които е оспорено съществуването на самото изпълняемо право на ответника, в качеството му на взискател, като такива, черпещи своето правно основание в нормата на чл.124, ал.1 ГПК, въз основа на преценката си за въведения с тях спорен предмет, който е съпоставил с датата на исковата молба и датата на молбата за издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.237, б.”е” ГПК/ отм./ и се е произнесъл именно по тях.
Следователно обжалваното въззивно решение не е постановено по непредявен иск, поради което не е евентуално недопустимо и по отношение на него не налице служебно задължение за касационната инстанция да го допусне да касационно обжалване, дори при липсата на поставени от касатора правни въпроси или при неотносимостта им към предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до наведения от жалбоподателя в тази вр. довод, свързан с приложението на чл.424 ГПК, то той е правно несъстоятелен. Касае се за специален иск, който е за оспорване вземането от длъжника, но в заповедното производство и при наличие на изчерпателно посочени от законодателя условия, а не при издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” ГПК/ отм./, какъвто е разглежданият случай.
Или, обстоятелството, че с практиката на ВКС, вкл. създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК, която е непротиворечива по въпроса за допустимостта на предявен отрицателен установителен иск, квалифициран и разгледан по чл.124, ал.1 ГПК в хипотезата на издаден изпълнителен лист по молба до 01.03.2008 год., който е и релевантен за делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК въззивният съд изцяло се е съобразил, предвид предмета на заявените срещу кастора- ответник искови претенции, изключва да е налице твърдяното противоречие по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Не обосновава приложното поле на касационното обжалване и посоченият изрично от касатора конкретен въпрос на процесуалното право, доколкото същият въобще не е обуславящ за изхода на делото, тъй като заявените от ищците искови претенции на са разгледани по реда на чл.254 ГПК/ отм/, а по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Но дори и да се приеме, че този правен въпрос попада в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК каквото становището на касатора, по отношение на същия е неосъществено поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Наличието на задължителна практика на касационната инстанция по приложението на конкретната правна норма – цитираното по-горе решение на ВКС,ТК, постановено по новия процесуален ред, която няма обществена и правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, или да бъде осъвременена, само по себе си изключва приложимостта на визирания критерий за селекция по арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен остава въпросът за аргументацията на основанието по т.3 в частта му за развитие на правото, към което твърдяното противоречие е не само е неотносимо, но и голословно, но при изложените съображения, той не следва да бъде подробно обсъждан.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за тях.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 232 от 15.02.2012 год., по в.гр.д.№ 2802/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: