О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 30.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2013, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 931/ 2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. С. В., упражняващ търговска дейност под фирма „ К. В.” [населено място], против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 30 от 25.04.2012 год., по в.гр.д.№ 52/2012 год., с което е потвърдено решението на Санданския районен съд № 1553 от 20.06.2011 год., по гр.д.№ 1328/2010 год. и по предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено парично задължение от 13045.02 лв.- част от неизплатена сума по запис на заповед от 05.01.2009 год., с издател последния, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 26. 09.2009 год. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист по чл.гр.д.№ 972/2009 год. на СРС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПКТ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационния контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че „ с оглед спецификата на настоящето производство, въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на формулиран от касатора правен въпрос, релевантен за изхода на делото, както и на аргументи относно неговото значение за развитие на правото.
Настоящия състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който, включващ се в предмета на делото да е от обуславящо значение за крайния правен резултат, съобразно разяснения в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19. 02.2010 год.. При създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен, а не задължителен касационен контрол, за касационната инстанция отсъства процесуална възможност, при липса на посочен специфичен за делото правен въпрос, да извърши възложената и от законодателя селекция за допускане на касационното обжалване.
От обстоятелството, че значимостта на конкретния правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК не се определя от приетата от решаващия съд фактическа обстановка, която винаги е съобразена с отделните обстоятелства и ангажирани от страните доказателства, а от правните изводи на съда по същество на спора следва, че този правен въпрос не може да бъде изведен от касационната инстанция въз основа на въведените от касатора в обстоятелствената част на изложението пороци на обжалвания съдебен акт. Последните, като относими към правилността на обжалваното въззивно решение, дори и евентуално основателни, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Отделно от това, подобен подход за установяване на обусловилия решаващите правни изводи на въззивната инстанция правен въпрос, би бил в нарушение на принципа за равенството на страните в процеса и на диспозитивното начало, тъй като в случая не се касае до доуточняване или преформулиране на вече формулиран от страната такъв въпрос, с каквито единствени правомощия ВКС разполага в производството по чл.288 ГПК, а до извеждането му вместо жалбоподателя.
Затова и преповторените в обстоятелствената част на изложението оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, макар и твърде подробни, вкл. с оглед възприето от решаващия съд заключение на ССЕ, изготвено на база предполагаеми, а не реално проверени документи, не могат да бъдат взети предвид – арг. от т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че в случая не е налице и правна аргументация, имаща отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст, нито само с постановяване на решение от касационната инстанция, доколкото точното прилагане на закона по вложения от законодателя смисъл в същото това основание сочи, че то цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона всякога е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, каквито доводи касаторът въобще не навежда.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото,настоящият състав не дължи произнасяне по отговорността за същите- арг. от чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 30 от 25.04.2012 год., по в.гр.д.№ 52/ 2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: