Определение №599 от 23.10.2009 по ч.пр. дело №458/458 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 599
 
София, 23.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на   две хиляди и  девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова
дело № 458/2009 година.
 
 
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Д. А. Д. от гр. Р. срещу определение на Русенския окръжен съд по гр. д. № 353/2009 г.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната страна Районно управление „С” Р. не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Д. срещу РУ „С” за установяване на трудовия му стаж за периода от 1. 11. 1965 г. до 31. 12. 1976 г. в ТКЗС „ Н. П. ” с. Н., област Р. и неговите правоприемници. Русенският районен съд с определение от 20. 3. 2009 г. по гр. д. № 4352/2008 г. е прекратил исковото производство като недопустимо. Русенският окръжен съд с определение от 8. 6. 2009 г. по гр. д. № 714/2008 г. е потвърдил определението на районния съд в частта, с която е прекратено производството по иска за установяване на трудовия стаж на ищеца за периода от 1. 1. 1970 г. до 31. 12. 1970 г. и от 1. 1. 1972 г. до 31. 12. 1976 г.. Окръжният съд е отменил определението на първоинстанционния съд в астаналата част е върнал делото за продължаване на разглеждането му по иска за установяване на трудов стаж за конкретно посочените периоди от време. Прието е от въззивния съд, че за тези периоди липсва документация – разплащателни ведомости на заличеното ТКЗС, тъй-като такава не е предадена за съхранение в териториалното поделение на НОИ, което означава, че тя е изгубена или унищожена. С оглед на това обстоятелството ищецът има право да установява по съдебен ред положения от него трудов стаж. Прекратяването на производството за периодите от 1 до 31. 12. 1970 г. и от 1. 1. 1972 г. до 31. 12. 1976 г. е обосновано с факта, че по делото са представени удостоверения от ответника, че в неговия архив са налични разплащателните ведомости за тези периоди. Прието е, че съгласно чл. 1 УУТССР правото на иск за съдебно установяване на трудовия стаж, е обусловено от удостоверяване на факта на изгубване на документацията, което следва да изхожда от осигурителния институт и тъй-като в случая е удостоверено обратното – че ведомостите съществуват, не е налице право за предявяване на иска.
Неоснователни са съображенията на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на съда относно процесуалноправния въпрос за допустимост на иска има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Русенският окръжен съд е приложил точно закона като е преценявал наличието на процесуално право на иск за целия исков период в зависимост от наличието или липсата на съответната документация. Предположенията, че намиращата се в осигурителния институт документация за някои години може да не изчерпателна, не са основания за заобикаляне на задължителните нормативни изисквания. Необосновани са и твърденията, че тези изисквания ограничават правата на ищеца за установяване на трудовия му стаж. В хода на пенсионната процедура пред осигурителния институт, ищецът има възможност да представи документи и посочи данни относно трудовия му стаж и съответно да обжалва по административен и по съдебен ред актовете, които не го удовлетворяват.
Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Русенския окръжен съд от 8. 6. 2009 г. по ч. гр. д. № 714/2008 г. по частната жалба на Д. А. Д. от гр. Р..
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар