РЕШЕНИЕ
N 210
София, 22.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 4 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 327-2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ц”ООД-г. София, представлявана от М. Д. Д. София срещу въззивното решение от 20.11.08 г. по г.д. №815/08г. на СГС, ІVа с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.12.07г. по г.д. № 10425/06г. на СРС, 40 с-в. С последното предявеният от “Ц” ООД срещу “Български н. х. занаяти”ООД частичен иск по чл.79 ал.1 предл.І-во ЗЗД за заплащане на сумата 3050 лв., като част от сумата 3286 лв., представляваща стойност на движими вещи-20 бр. метални столове с единична цена 130 лв. на обща стойност 2600 лв. и 7 бр. дървени маси с единчина цена 98 лв. на обща стойност 686 лв. е отхвърлен изцяло като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявеният в обективно кумулативно съединение частичен иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 9250 лв. като част от сумата 1 146 814 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата 3286 лв., както и частичния иск за сумата 7750 лв. като част от сумата 1 080 000 лв., представляваща обезщетение за вреди-пропусната печалба от неизпълнение на договора от 2.06.01г.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл на непредявено основание. В тази връзка развива съображения, че предявеният иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД и по своето естество е кондикционен, обстоятелство което обосновава с произтеклото неоснователно обогатяване на ответника със стойността на предаденото му оборудване, която станала дължима в срока, уговорен от страните по протокола от 2.06.01 год.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗРГПК.
За да обоснове неоснователност на така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че протокола от 2.06.01 г. има характер на предварителен договор за съвместна дейност между страните, в съдържанието на който не са налице уговорки за съществените условия на окончателен договор за съвместна дейност, каквото е изискването на чл.19 ал.2 ЗЗД, поради което този договор е определен от въззивният съд за нищожен по арг. от чл.26 ал.1 ЗЗД-липса на esentialia negoti.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 ГПК приема следното:
Материалноправният въпрос, който е от значение за правилността на решението е този относно правното основание на така предявените искове.
При тълкуване съдържанието на протокола от 2.06.01 г. при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че това е договор, сключен под условие/бъдещо несигурно събитие/, а именно бъдещо сключване на договор за съвместна дейност. По делото е безспорно установено, че договор за съвместна дейност не е бил сключен между страните. При положение, че това условие не се е сбъднало по арг.от чл.25 ал.1 ЗЗД договора между страните, обективиран в подписания от тях протокол от 2.06.01 г. следва да се счита прекратен, поради което и основанието за разменените престации е отпаднало.
Следователно правното основание на първия от предявените в обективно кумулативно съединение искове следва да бъде разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД.
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагане на чл.55 ЗЗД, изразена в ППВС №1/28.05.1979 г.
Ето защо първия от така предявените в обективно съединение искове за сумата 3050 лв. като част от сумата 3286 лв., представляваща стойност на движими вещи-20 бр. метални столове с единична цена 130 лв. на обща стойност 2600 лв. и 7 бр. дървени маси с единчична цена 98 лв. на обща стойност 686 лв. при новото разглеждане на делото следва да бъде разгледан като кондикционен.
По отношение на предявените в обективно кумулативно съединение частични искове по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 9250 лв. като част от сумата 1 146814 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата 3286 лв., както и частичния иск за сумата 7750 лв. като част от сумата 1 080 000лв., представляваща обезщетение за вреди-пропусната печалба от неизпълнение на договора между страните от 2.06.01 год. преценката за тяхната основателност е поставена изцяло в зависимост от изхода на делото по първия от предявените в обективно кумулативно съединение частични искове, а именно кондикционния иск за сумата 3050 лв. като част от сумата 3286 лв.
Предвид горното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и поради това, че се налага извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл.293 ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Водим от горното ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 20.11.08 г. по г.д. №815/08г. на СГС, ІVа с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.12.07г. по г.д. № 10425/06г. на СРС, 40 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: