О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр.С., 20.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 407/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Ц. И. и Ц. И. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд по гр.д.№ 3680/ 2008 г., с което частично отменено и частично е потвърдено решение на С. районен съд по гр.д.№ 20288/ 2006 г. По този начин, по предявен от Б. А. А. иск, по отношение на касаторите е признато за установено, че ЖСК „България – 1300” е собственик на ателие, находящо се на първи етаж в сграда – *** в ж.к.”Л. 5”,[населено място] – и същите са осъдени да предадат владението върху имота, като е признато за установено и по отношение на [фирма] че върху имота не съществува законна ипотека да сумата 69 000 лв в полза на банката.
Във въззивното решение се съдържа произнасяне и по други искове, по които С. и Ц. И. не са ответници, а легитимираните да отговарят по тези искове лица (Р. И. П., А. Е. В., О. Б. Г. и [фирма]) не са атакували решението с редовни жалби. Същото е влязло в сила по отношение на тях.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите повдигат материалноправния въпрос могат ли да бъдат предмет на иск по чл.38а от З. други обекти, освен жилища. Освен това в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК излагат съображения за решаване на делото при непълнота на доказателствата (липса на данни дали процесният имот е идентичен с този, който е разпределен от общото събрание на ЖСК на ищеца) и при съществени нарушения на правилата на ГПК (нередовно призоваване за редица съдебни заседания на ЖСК „България – 1 300”).
Ответникът по касация Б. А. А. оспорва жалбата, счита, че не са налице предпоставките на чл.280 от ГПК и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода от спора – такъв, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не може да се произнася по въпроси, които не са повдигнати в изложението към касационната жалба, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на решението.
В този смисъл доводите в изложението за непълнота на доказателствата или за допуснати от съда процесуални нарушения, не могат да бъдат основание за допускане на обжалването. Твърденията за допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон или за необоснованост са основания за отмяна на въззивното решение, които касационната инстанция може да разглежда по реда на чл.290 от ГПК – след като и ако обжалването е допуснато. Тези доводи обаче не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК, щом във връзка с тях не е формулиран процесуалноправен въпрос, свързан с процеса на събиране, проверка и анализ на доказателствата.
В конкретния случай единственият формулиран от касатора правен въпрос касае възможността да бъдат предмет на иск по чл.38а от З. други обекти, освен жилища. Този въпрос не обуславя въззивното решение, тъй като в мотивите на въззивния съд са изложени съображения, според които процесният недвижим имот е жилищен обект. В този смисъл без значение за крайният изход от спора е дали искът по чл.38а от З. може да бъде предявен за нежилищен обект – фактически извод, че обектът няма жилищен характер, съдът не е формирал, съответно какъвто и да е отговорът на поставения въпрос, това би било без значение за крайния изход от спора. Съдът е съобразил установената практика, според която искът по чл.38а от З. е частен случай на иска по чл.134 от ЗЗД – възможността да се предяви специалния иск, не изключва възможността да се потърси защита и по общия ред в случаите, когато спорният обект е жилище. За обекти от друг (нежилищен) характер защита осигурява разпоредбата на чл.134 от ЗЗД.
Поради това не може да се приеме, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваният съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд по гр.д.№ 3680/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: