1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр.София, 20.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 3394/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 205 от 10.07.2014г., постановено по в. т. д. № 318/2014 г. на Варненски апелативен съд, частта, с която е потвърдено на решение № 6 от 19.02.2014 г. по т. д. № 76/2013 г. на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен искът на дружеството по чл.266 ЗЗД срещу [фирма] [населено място] разликата над 67 444,88 лв. с ДДС до 73 824,09 лв. с ДДС и е уважен насрещният иск на [фирма] срещу него за сумата от 12 000 лв. с правно основание чл.92 ЗЗД. Варненският апелативен съд е изменил и решението на ОС Търговище в частта за разноските, като е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 2 443 лв. съдебни разноски след извършена компенсация.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, а като основания за допускане на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значим за изхода на делото е посочен въпросът – Задължен ли е съдът да обсъди направеното от страната признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК /одобрението на проекта за вертикална планировка е станало на 08.08.2012 г./, явяващо се признание на кредиторова забава в контекста на всички обстоятелства по делото, като правопогасяващ факт /за правото на неустойка/ или признанието на факта за забава на кредитора е извън фактическия състав на правото на неустойка? Според касатора, по този въпрос няма задължителна практика на ВКС, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] поддържа становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, евентуално неоснователност на касационната жалба. Счита, че така формулирания от касатора правен въпрос касае правилността на решението, която не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Направено е искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски в размер на 1800 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Търговищкият окръжен съд е уважил иска по чл. 266 ЗЗД на ищеца – касатор за сумата от 59 444,88 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършени, но незаплатени строително-монтажни работи на обект „Автодиагностичен пункт имот 12 кв. 3, Промишлена зона, [населено място]”, с основание договор за изработка от 20.05.2011 г. и е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 73 824,09 лв. като неоснователен. Съдът е уважил изцяло предявеният от [фирма] срещу [фирма] насрещен иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 12 000 лв., след като е преценил, че изпълнителят по договора за строителство – [фирма] не е изпълнил договорените задължения в предвидения между страните срок. Съдът не е кредитирал твърденията на ответника по този иск за забава на кредитора – възложител [фирма].
Варненският апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение досежно отхвърлената част по иска по чл. 266 ЗЗД и го е уважил за разликата над 59 444,8 лв. до 67 444,88 лв. с ДДС. С решението е потвърдено първоинстанционното решение относно иска по чл. 92 ЗЗД за сумата от 12000 лв., уважен на основание сключена валидна договорна клауза, в която по волята на страните е договорено обезщетение за забавено изпълнение, без да е необходимо вредите да се доказват. Съдът е приел, че след като строителството не е изпълнено в договорения 6 – месечен срок, и възражението на изпълнителя за наличие на забава от страна на възложителя с внасяне на техническата документация и в частност одобряване на проекта за вертикална планировка на строежа в един доста по – късен етап не е доказано с оглед всички допустими доказателствени средства, то и искът по чл. 92 ЗЗД е изцяло основателен. Изложен е допълнителен аргумент изведен от заключението на СТЕ за издаване на строително разрешение на 9.10.2007г., а не от датата 20.08.2012г., на която дата се поддържа, че е издадено разрешението за строеж.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен материален или процесуален въпрос, съставляващо основно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 67 444,88 лв. до 73 824,09 лв. с ДДС. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част – т. 1 на ТР на ОСГТК по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По основанията по чл.280, ал. 1 ГПК, посочени от касатора относно уважения насрещен иск по чл. 92 ЗЗД:
Формулираният като значим за делото и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото правен въпрос не обосновава както основния така и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът не е излагал мотиви за направено признание на ответника относно датата на одобряване на проекта за вертикално планиране, като значим за уважаване на иска за неустойка факт и от там за приложението на разпоредбата на чл. 175 ГПК за задължението на съда да обсъди признанието на страната. Касационното обжалване не следва да се допуска по поставения въпрос, по които няма произнасяне от въззивната инстанция и на които отговор в обжалваното решение не е даден. Въззивният съд не е обсъдил изложения в въззивната жалба довод на въззивника – касатор за направено от въззиваемия признание за датата на одобряване на проекта в какъвто смисъл са и твърденията на касатора- че това са възражения, с които окръжният съд е бил сезиран, но не е обсъдил и преценявал, но въпрос за задълженията на съда за преценка на доказателствата по делото в тяхната цялост и обсъждане на наведените във въззивната жалба доводи срещу обосноваността на първонинстанционното решение, не е поставен. Дори да се приеме въпросът за попадащ в общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно, без да е аргументирано наличието на специфичните за него предпоставки. По прилагането и тълкуването на чл. 175 ГПК има задължителна съдебна практика/ решение №249 по гр.дело № 1057/2010г. на ВКС, ГК, решение №475 по гр.дело № 1311/2009г. на ВКС, ГК и др./, в която се приема, че изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадение на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указания за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят доказаните за тази инстанция разноски от 1800 лв., документирани в представен списък по чл. 80 ГПК от 30.10.2014г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 10.07.2014г., постановено по в. т. д. № 318/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] разноски – адвокатско възнаграждение 1800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: