О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 22,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 32 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, предмет на решение № 985 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 15.VІІ.09 г., постановено по гр. д. № 1206/08 г.
Касационната жалба с вх. № 7110/16.ІХ.2009 г. на ищцата Б. Л. А. от гр. К., подадена чрез процесуалния й представител адв. Д от АК- Перник, е както против частта му досежно присъдените в полза на Г. ф. -София разноски в размер на 2 090 лв. юрисконсултско възнаграждение, така и против онази част от същото, с която е бил отхвърлен нейния иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП по вина на водач без полица за застраховка „Гражданска отговорност” за разликата от 12 500 лв. и до пълния му предявен по делото размер от 100 000 лева.
Оплакванията на касаторката А. са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в обжалваните две негови части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че по повод приетото от въззивната инстанция съпричиняване на вредоносния резултат – и то в паритетно съотношение, следвало решаващият съд да изслуша заключение на автотехническа експертиза за механизма на удара между двата участващи в процесното ПТП автомобили и, в частност, скоростта, с която всеки един от тях се е движил до челното им сблъскване, а при определяне размера на претърпените от нея неимуществени вреди напълно необосновано било игнорирано обстоятелството, че в хода на същото произшествие е била счупена долната й челюст.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Б. Л. А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваната отхвърлителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 7/21. ХІІ.1965 г., както и в ППВС № 4/23. ХІІ.1975 г. по материалноправния въпрос „за критериите, по които следва да се определя обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени при деликт телесни увреждания”, а необсъждането на всички доказателства по делото, въведено като оплакване по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК – за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представлявало процесуалноправен въпрос „от значение за точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК Г. ф. -София писмено е възразил както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в неговата отхвърлителна част и за присъдените му разноски, поддържани в жалбата на Б. Л. А. от гр. К..
Аналогично становище е изразил в отговора си по жалбата на А. конституираният в процеса пред първостепенния съд като трето лице-помагач на страната на ГФ Х. Д. Ш. от София.
Съответно касационната жалба с вх. 8485/29. Х.2009 г. на третото лице-помагач на ответния ГФ Х. Д. Ш. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. С от САК, е срещу другата част от същото въззивно решение, с която САС е осъдил Ф. допълнително да заплати на ищцата Б. А. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие причиненото от водача Ш. на 3.ІХ.2005 г. ПТП /без той да е имал застраховка по риска „гражданска отговорност”/ в размер на сумата 6 500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба /7. ХІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане. В частта, с която първостепенният съд е осъдил Г. ф. -София да заплати на А. обезщетение в размер на 6 000 лв. за неимуществените й вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 7. ХІ.2006 г. и до окончателното й изплащане, като необжалвано от Ф. , това решение на СГС е влязло в сила.
Оплакванията на касатора Ш. в осъдителната част на въззивното решение – за присъдената в тежест на Ф. сума от 6 500 лв., са за необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира за неговото частично отменяване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Х. Д. Ш. от София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с произнасянето си по съществения за него материалноправен въпрос „къде започва и къде свършва” справедливостта като критерий при определяне размера на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, САС бил влязъл в противоречие с практиката на ВКС, без обаче да се позовава изрично на такава.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по тази жалба Б. Л. А. от гр. К. писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. Д от АК-Перник както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от третото лице-помагач в процеса негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, всяка от двете касационни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая с изложението към нито една от тях не се обосновава приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ищцата Б. Л. А. от гр. К.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., постановленията на Пленум на Върховния съд /до 1996 г./ представляват „практика на ВКС” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В т. 11 на цитираното и представено от касаторката ППВС № 4/1975 г. последователно се изяснява, че сред като по закон, съгласно изричната разпоредба на чл. 52 ЗЗД, единственият критерий, по който решаващият съд следва да определя размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт, е справедливостта, последната не бива да бъде схващана като някакво абстрактно понятие, а „следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, които обуславят тези вреди”, като съдилищата ги посочват в мотивите към решенията си и значението, което те имат за размера на неимуществените вреди. В този смисъл решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част не е било постановено в противоречие с тези задължителни за него постановки.
От друга страна, с оглед цитираното и представено от касаторката ППВС № 7/27. ХІІ.1965 г. във връзка с релевирания в изложението й процесуалноправен въпрос, следва да се отбележи, че след реформата на ГПК /отм./ от 1.ІV.1998 г. дейността на второинстанционните съдилища има естеството на решаваща, а не е такава с контролно-отменителен характер, защото е започнала да се осъществява по правилата на въззивното обжалване. Ето защо, ако САС е нарушил процесуалното правило на чл. 188 ГПК /отм./, това представлява касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но е погрешно отъждествяването му с основанието за допустимост на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, което касаторката дори схваща едностранчиво – в разрез с разясненията дадени с т. 4 in fine на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.: за единния характер на тази предпоставка, съдържаща кумулативното изискване правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело да е не само от значение за точното прилагане на закона, но същият да е релевантен и за развитието на правото.
В заключение, щом като съгласно чл. 222 ГПК /отм./ Софийският апелативен съд е бил обвързан от задължителната сила на постановената срещу деликвента и трето лице-помагач на ГФ присъда на наказателния съд, това преди всичко се отнася до извършването на онези престъпни деяния, за които Ш. е бил признат за виновен, в това число и средната телесна повреда, изразяваща се счупване долната челюст на Б. Л. А..
2. По касационната жалба на третото лице-помагач Х. Д. Ш. от София:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на този правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая касаторът не само че не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а твърди, че присъденият от въззивния съд размер на дължимото от ГФ обезщетение по критерия на чл. 52 ЗЗД представлява въпрос, съществен за него самия, предвид бъдещо ангажиране на регресната му отговорност към Г. фонд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 985 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 15.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1206/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2