2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 609
гр. София 16.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3020 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
З. Т. Я. и Л. К. Я. са обжалвали въззивното решение на Окръжния съд – К. № 82 от 14.04.2016 г. по гр.д.№ 42/2016г.
Ответниците Л. А. Я. и А. А. Я. са подали отговори на жалбата, в които изразяват становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е съобразено с приложимата задължителна съдебна практика.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото , поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Окръжният съд К. е отменил решението на Районния съд – К. № 487 от 20.11.2015г. по гр.д.№ 819/2015г. и е решил делото по същество като е признал за установено на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на З. Т. Я. и Лоза К. Я. , че Л. А. Я. и А. А. Я. са собственици на 1/3 ид.ч. от следните земеделски земи: ливада с площ от 4.224 дка, находящ се в местността „Г.“, съставляваща имот №001016 по картата па землището па [населено място], общ. К., ЕКАТТЕ 29386 и ливада с площ 8,329 дка, находящ се в местността „И.“, съставляваща имот №005026 по картата на землището на [населено място], общ. К., ЕКАТТЕ 29386. Въззивният съд е приел, че ищците З. Т. Я. и Л. К. Я. не са придобили идеалните части на сънаследниците на общия наследодател С. Г. Я. , починал на 19.05.1991г. от възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост, тъй като не е отблъснато тяхното владение. Съдът се е позовал на приетото в ТР №11/2012 г. на ВКС, ОСГК относно легитимиращото действие на констативния нотариален акт и разпределяне на доказателствената тежест при оспорването му, както и на задължителната практика на ВКС по приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците. Обсъждайки показанията на свидетелите, съдът е приел, че не е доказано ответниците да са довели до знанието на останалите съсобственици – ищците по делото, намерението им да своят целия наследствен имот, както и да са отблъснали тяхното владение.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора правен въпрос: при оспорване на призната собственост с нотариален акт по обстоятелствена проверка , чия е тежестта на доказване не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. С ТР 11/2013г. на ВКС, ОСГК е дадено тълкуване за правното действие на констативния нотариален акт и разпределяне на тежестта на доказване между страните по гражданскоправен спор, когато едната от тях се легитимира с такъв нотариален акт, а другата оспорва констатациите на нотариуса. Прието е, че нотариалният акт, издаден в производство по чл. 537 ГПК няма материална доказателствена сила , но има легитимиращо действие , което задължава третите лица да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. При оспорване на този акт, тежестта на доказване пада върху оспорващата страна . Това разрешение е съобразено в обжалваното решение като въз основа на гласните доказателства съдът е приел, че констатацията на нотариуса е оборена. Изводите на съда са съобразени и със задължителната съдебна практика по въпроса при какви предпоставки може да се придобие идеална част от сънаследствен имот – срв. решение № 9 по гр. д. № 5520/2014 г.,ВКС, І г.о. , решение № 161 по гр. д. № 1163/2013 г. ВКС, II г. о. и др. ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК се отнася до съсобственост, която не е породена от наследяване и не е приложимо за разглеждания случай.
.
Правният въпрос : при манифестиране на собственост на недвижими имоти, придобити по давност с издаден нотариален акт по давност и деклариране на тези имоти като собствени пред държавните и общински органи и заплащане на данъци, представлява ли тази манифестация доказателство за собственост, не е обуславящ за делото и не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Манифестирането на намерение за своене на имота от съсобственик-сънаследник може да служи като начало на давностно владение, но от този момент следва да изтече общата десетгодишна давност по чл. 79 ал.1 ЗС, за да се придобие собствеността. В разглеждания случай констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка е издаден през 2012г. и от този момент до предявяване на иска през 2015г. са изминали три години, срок недостатъчен за настъпване последиците на чл. 79 ЗС.
Третият въпрос дали необсъждането на правни аргументи, изложени в писмен отговор по въззивна жалба, води до необоснованост на решението, също не е обуславящ за делото, защото въззивният съд е обсъдил всички доводи на страните, включително и тези за недостоверност на показанията на свидетелите , но не ги е възприел, излагайки подробни съображения затова.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят по 500 лв. разноски за касационната инстанция.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд – К. № 82 от 14.04.2016 г. по гр.д.№ 42/2016г.
Осъжда З. Т. Я. и Л. К. Я. да заплатят на Л. А. Я. и А. А. Я. по 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: