Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4988_16_opr_chj_274(3)&3(2)taxes
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 16.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4988 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.3, т.1 вр. чл.83,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Роза П. М. срещу определение № 13685 /03.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1952/2016 г. на Софийския градски съд, г.о., което е поправено за допусната очевидна фактическа грешка (о.ф.г.) с определение от 14.10.2016 г. по делото, в частта, с която съдът е определил, че жалбоподателката следва да заплати държавна такса в намален размер 774.67 лева, вместо да я освободи напълно.
Насрещната страна Горка К. И. и Г. К. Д. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба и представят доказателства за други имущества и доходи на частната жалбоподателка.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е изложил мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд: към момента на попълване на декларацията си за имотно състояние на 10.12.2015 г., в което е посочила, че притежава единствено ипотекиран апартамент в С. и пенсия в размер на 327.91 лева месечно, ищцата не е декларирала правото си на собственост върху 2 /4 (1 / 2) ид.ч. от поземлен имот (дворно място) в С., [улица], ползван като паркинг, на който е допусната делба по делото. Невярното деклариране само по себе си е основание да бъде отказано освобождаване от държавна такса. дали този имот може да бъде отдаван под наем и дали от него Роза М. е получавала приходи е въпрос по основателността на въззивната жалба и не подлежи на обсъждане в настоящото производство. При тези изводи и предвид възрастта на Роза М. и силно влошеното и здравословно състояние съдът е приел, че са налице предпоставките за частичното и освобождаване от 2 /3 от дължимия размер на държавната такса.
Видно от изложеното, единственият обуславящ процесуалноправен въпрос е дали невярното деклариране само по себе си е основание да бъде отказано освобождаване от държавна такса. Това е причината за отказ на съда да осонбоди напълно частната жалбоподателка от държавна такса. Такъв въпрос не е изведен, нито може да бъде уточнен от изведените.
Във връзка с оплаквания, че съдът е следвало да извърши преценка само въз основа на представените с молбата за освобождаване от държавна такса доказателства, не и на съдебното решение (по същото дело) по допускане на делбата, което не е представено от молителката и че няма данни молителката да е могла да получава доходи от имота и че правата на молителката от процесния имот са предмет на спора по делото, производството по което е висящо, частната жалбоподателка е извела следните правни въпроси:
1. Към кой момент съдът следва да прецени наличието на предпоставките за освобождаване от държавна такса – към момента на образуване на въззивното производство, във връзка с което се иска освобождаване от държавна такса, към момента на подаване на молбата за освобождаване или към по-ранен момент.
2. Има ли значение за преценката на имущественото състояние на молителя, че подадената от него декларация по чл.83,ал.2 ГПК е декларирана липса на притежаван имот, от който не би могъл да реализира доход, който би могъл да послужи за заплащане на държавна такса;
3. Обстоятелството, че притежаваните идеални части от молителката са предмет на съдебен спор, както и липсата на данни, че молителката може да реализира доходи от него, следва ли да бъде взето предвид от съда при произнасянето му по молбата за освобождаване от държавна такса.
Към това, че изведените въпроси не са обусловили отказа на съда да освободи напълно частната жалбоподателка от държавна такса, може да се добави следното:
Производството е по иск за съдебна делба, във фазата по извършването и. Правата на молителката на собственост върху половината от дворното място са установени по същото това дело с влязло в сила решение по допускане на делбата. А с решението по извършване на делбата, което тя обжалва, съдът е поставил в дял на насрещните страните реални дялове от имота.
Отказът на съда не е основан на установени различия в имущественото състояние на частната жалбоподателка в различни моменти.
Като е извършил преценка на релевантните обстоятелства към момента на искането за освобождаване от държавна такса, съдът не е допуснал противоречие, а съответствие с установената практика.
В нито едно от посочените определения на ВКС: по ч т.д. № 25 /2015 на І т.о., по ч. гр.д. № 2434 /2013 на ІІ г.о., по ч.т.д. № 564 /2010, на ІІ т.о., по ч.гр.д. № 1842 /2015 на ІІІ г.о. и по ч.гр.д. № 3664 /2014, на ІІ г.о., не е прието, че съдът не следва да съобразява влязло в сила съдебно решение по същото дело, от което се установяват данни за имущественото състояние на молителката, нито, че не следва да преценява верността на твърденията в декларацията на молителката с други твърдения за неизгодни за нея (за нейната молба за освобождаване) факти и с оглед на представените по делото доказателства.
Въпросите по т.2 и т.3 са основани на твърдения на молителката, които освен, че съдът по искането по чл.83,ал.2 ГПК е преценил като неотносими, не са и установени по делото. По делото е установено друго – че дворното място е с площ 1.5 дка (1.468 дка (1 468 кв.м.) по скица и 1 472 кв.м. според заключение на вещото лице) и според заключение на вещото лице (л.82) се ползва като паркинг и средната му месечна пазарна цена е 1 800 лева. В отговора на исковата молба (л.14) Роза М. е твърдяла, че е едноличен собственик на поземления имот и че го владее от 1995 г., както и че е съсобственик с ищците по делото на други имоти в [населено място]. Във фазата по извършването на делбата е предявила претенции по сметки за подобрения (л.61),, основани на твърдения, че за периода от 2011 г. до 2014 г. е извършила строително – монтажни работи в имота на стойност 150 426 лева. Тези твърдени от самата молителка обстоятелства не съответстват на твърденията и, на които основава въпросите си, че имотът е такъв, че от него не е могла да реализира доходи.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението.
С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, не са представили списък на разноски и доказателства, че са направили такива, поради което и на тях не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 13685 /03.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1952 /2016 г. на Софийския градски съд, г.о., което е поправено за допусната очевидна фактическа грешка с определение от 14.10.2016 г..
.Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.