О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
[населено място], 10.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
В. Марева
като изслуша докладваното от съдия В. Марева гр. д.№ 116 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 17248 от 06.10.2014г. по гр.д. № 15071/2013г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 04.07.2013г. по гр.д. № 4983/2002г. на Софийски районен съд, 46 състав, за отхвърляне на предявените от М. Х. Н., Х. К. Н. /починал и заместен от наследниците си: М. Х. Н., М. Х. Н. и Т. М. Д.; последната също починала и заместена от първите двама/, С. Ц. В.-Г., Б. Н. М. /починал и заместен от В. Б. М. и И. С. К.-М./, И. С. К.-М., Ф. Е. В., А. А. К., А. А. М., В. Т. Ш. /починала и заместена Й. С. Р., Д. С. Х. и К. Г. Т./, М. В. К. /починал и заместен от В. М. К., Г. А. К. и Л. М. К./, Е. А. В. и С. Е. В. против М. Т. М. и Н. Т. Н. искове по чл. 109 ЗС.
Касационната жалба е подадена от част от ищците – С. Ц. В.-Г., А. А. К., В. М. К., В. Б. М., Г. А. К., И. С. К.-М., Л. М. А., М. Х. Н. и М. Х. Н.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците Н. Т. Н. и И. Н. Н., последната конституирана пред въззивната инстанция като необходим другар, в писмения си отговор вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответницата М. Т. М. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 109 ЗС. Ищците са собственици на отделни самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост и претендират от ответниците възстановяване на разрушени, при извършено преустройство, конструкции на партерния етаж, включително върху общи части на сградата. Ответникът Н. Н. е придобил през 2001г. правото на собственост върху апартамент № 3 – мезонет, заемащ партерния и първия етаж на сградата, с договор за покупко-продажба от ответницата М. М.. На нейно име е издадено строително разрешение № 291/2001г. за преустройство на жилището в офис.
Съдът е намерил исковете срещу М. за изцяло неоснователни, доколкото няма данни от нея да са извършвани строително-монтажни работи в апартамента, независимо, че разрешението за строеж е издадено на нейно име.
По отношение на Н. Н. исковете също са приети за неоснователни.Не се спори, че строително-монтажните работи са извършени от него; спорът е съсредоточен върху техния вид и обем, върху законността им и върху предизвиканите от тях последици, посочени в исковата молба.
Разглеждайки отделните, визирани в исковата молба, нарушения на правото на собственост и обсъждайки заключенията на приетите експертизи, съдът е приел както следва: 1/ не е установено премахване на носеща колона и вентилационен отвор; 2/установено е премахване на коминен отвор на партерното ниво, но това не пречи на функционирането на комините на горните етажи, така че липсва засягане правата на ищците; 3/ по отношение на подпрозоречните конструкции на фасадните стени на партера и надпартерния етаж – премахването на подпрозоречните конструкции е извършено в съответствие с разрешението за строеж; то не е довело до повишаване сеизмологичния риск на сградата. Приетите експертизи сочат, че сградата, построена в периода 1944-1955г., не е била изчислена и осигурена при проектирането й за поемане на товари при сеизмични въздействия, тъй като са липсвали правилник и норми за това. Затова, според вещите лица, сградата е такава по чл. 42 от Нормите за проучване и проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987г., т.е. заварена, неосигурена на сеизмични въздействия. Съгласно Указания на МРРБ при вътрешни преустройства на такива заварени строежи се прилага т.18.8 от Ръководството за проектиране на сгради в земетръсни райони на НИСИ, които изисквания в случая са спазени. Възприемайки приетите експертизи съдът е достигнал до извод, че извършените от ответника Н. преустройства в собствения му имот не смущават пълноценното ползване на имотите на ищците и на общите части на сградата.
По отношение на разрешението за строеж № 291 от 2001г. съдът е изтъкнал, че е валиден и законосъобразен административен акт – издаден е от компетентен орган в рамките на правомощията му, по установения ред и форма; твърденията за неговата материална незаконосъобразност не са доказани. Изтъкнал е също така, че за процесното преустройство не е било необходимо съгласие на етажните собственици – приложима е разпоредбата на чл. 56, ал.5 З./отм./, тъй като промяната на предназначението е свързана основно с вътрешно преустройство, а засягането на общите части, каквито са фасадните стени, е незначително.
Поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване са следните:
1/ в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК са поставени въпросите: а/ налице ли е неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС действие когато строителното разрешение противоречи на строителните правила и норми и б/ при преценка нищожността на разрешението за строеж следва ли да се вземат предвид административно-процесуалните разпоредби. По тези въпроси се навежда противоречие с Тълкувателно решение № 31/1984г., според което „всяко отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи строежът”, както и „строителното разрешение е нищожно когато е в непримиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон и на административно-процесуалните разпоредби, които е било необходимо да бъдат спазени, за да породи действието си, както и когато изцяло е лишено от законно основание”. В настоящия случай съдът не е установил отклонение на извършените преустройства от строителното разрешение; напротив, от една страна е приел, че издаденото строително разрешение не противоречи на строителните правила и норми, а от друга страна, че преустройството е извършено при спазване на строителното разрешение. Конкретните, развити от касаторите, съображения са две. Първото е свързано с извършеното от съда позоваване на Ръководството на НИСИ, което не е нормативен акт и поради това според тях не може да се прилага. Следва да се има предвид, че Ръководството е цитирано от вещите лица при обосноваване мнението им по поставените въпроси за сеизмичната устойчивост на сградата след извършеното преустройство. Съдът е възприел изводите на експертите, включително и досежно приложимостта на т.18.8 от това ръководство. Касае се до въпроси, за които са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Вещите лица – специалисти в съответната област, са компетентни да посочат утвърдените в практиката правила, които намират приложение, наред с подзаконовите нормативни актове, регулиращи сложния процес на проектиране и строителство.
Второто съображение на касаторите е свързано с довода за нищожност на строителното разрешение поради противоречие с влязло в сила решение на Софийски градски съд по адм.д. № 3048/2000г. Този въпрос не е изрично разгледан от въззивния съд, тъй като е наведен едва в писмените бележки. Независимо от това, следва да се отбележи, че цитираното решение е постановено по жалба на М. М. срещу отмяната на предходно строително разрешение от 2000г./за преустройство от жилище в магазин/, така че по-късно издаденото разрешение № 291/2001г. не е обект на обсъждане в решението и за противоречие между съдебното решение и строителното разрешение не може да става въпрос. Подадената жалба срещу издаването на последното е била отхвърлена от съда – решение на Софийски градски съд от 14.12.2011г. по адм.д. № 2112/2008г., което е постановено спрямо ищеца Ф. В., а жалбите на останалите етажни собственици са оставени без разглеждане.
Предвид горното липсва основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
2/ в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК е поставен въпросът: изисква ли се съгласие на всички съсобственици когато с преустройството се разширяват отворите във фасадните стени на сградата етажна собственост. Поддържа се разрешаване на въпроса в разрез с приетото в Решение № 112 от 13.08.2007г. по гр.д. № 1424/2005г. на СРС, 24 състав, влязло в сила и Решение № 1320 от 29.12.2008г. по гр.д. № 5431/2007г. на І г.о. на ВКС. В решението на Софийски районен съд е разгледана претенция, сходна на настоящата, но касаеща преустройство на жилище в лечебно заведение – амбулатория, при което е извършено избиване на отвор във фасадата за нов вход в обекта. Това преустройство съществено се отличава по вид и обем от преустройството, предмет на спора, поради което изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 56, ал.5 З./отм./ не могат да бъдат съотнесени към настоящия казус. Решението на касационния съд разглежда хипотеза на извършване на преустройство в съсобствен имот от един от съсобствениците, без съгласие на останалите, което преустройство не е свързано с разбиване на фасадни стени, т.е. това е хипотеза твърде различна от настоящата на преустройство на самостоятелен обект в сграда – етажна собственост. При тези констатации касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК не може да се допусне.
3/ в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК са поставени въпросите:
а/ в производството по чл. 109 ЗС когато засягането на общите части е въз основа на разрешение за строеж, може ли съдът да преценява обема на засягането на общите части на база на осъщественото на място, а не на посоченото в разрешението. Значението на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото, според касаторите се изразява в това, че и след завеждане на иска би могъл да бъде достигнат обема на разрешеното преустройство. Видно от разясненията в представеното от касаторите Тълкувателно решение №31/1984г. в рамките на предявен иск по чл. 109 ЗС съдът може да се произнася както по законосъобразността на издаденото строително разрешение /вкл. доколко предвиденото с него преустройство засяга правото на собственост на други лица/, така и по въпроса дали фактически изграденото въз основа на строителното разрешение засяга такива права. Отделно, предявеният от ищците иск се основава на вече извършено от страна на ответниците преустройство, а не на бъдещи действия.
б/ когато съдът преценява неоснователността на действието при иск по чл. 109 ЗС може ли да се основава на ненормативен акт – в случая на указанията на МРРБ и на Ръководството на НИСИ. Както бе установено по-горе тези актове са използвани от вещите лица при формиране на становището им по поставените въпроси в област, за която съдът не притежава специални знания, което становище съдът е възприел. А доколко обосновано са възприети експертизите, е въпрос на правилност на решението, който не може да бъде обсъждан в производството по чл.288 ГПК.
в/ когато титуляр на разрешение за строеж е прехвърлил правото си на собственост, кой е пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС – титулярът или новия собственик; съвместна ли е процесуалната легитимация на двамата. Според създадената практика на ВКС по чл. 290 ГПК /Решение № 147 от 02.07.2012г. по гр.д. № 947/2011г. на І г.о., Решение № 1019 от 21.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 235/2008 г., I г.о. и др./ пасивната легитимация по иска по чл. 109 ЗС принадлежи на лицето, което е извършило или поддържа неоснователното засягане на правото на собственост. Изводите на въззивния съд, че пасивно легитимиран е Н. Н., който е собственик на имота и е осъществил преустройството в него, съответства на тази практика. От значение е не на чие име е издадено разрешението за преустройството, а кой е извършител на действията, засягащи правото на собственост на ищците. След като няма данни такива действия да са извършени от ответницата М. М., то предявеният срещу нея иск не би могъл да бъде уважен.
В обобщение, с оглед на изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17248 от 06.10.2014г. по гр.д. № 15071/2013г. на Софийски градски съд по касационната жалба на С. Ц. В.-Г., А. А. К., В. М. К., В. Б. М., Г. А. К., И. С. К.-М., Л. М. А., М. Х. Н. и М. Х. Н., всички от [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.