О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 26.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1218 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 18758 от 02.12.2014г. по гр.д. № 5729/2011г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, с което е отменено решението от 23.02.2010г. по гр.д. № 11018/2006г. на Софийски районен съд, 54 състав и вместо това допусната съдебна делба на: апартамент № 10 в [населено място], на бул.”6-ти септември”№ 6, вх.А, ет.4; магазин № 7 в [населено място] на [улица], с площ 26,37 кв.м., в западното крило на сградата; магазин № 14 на същия адрес в източното крило на сградата, с площ 11,08 кв.м.; магазин № 5 в [населено място], на [улица], в безистена вляво от входа, с площ 24 кв.м.; кантора на същия адрес, в мецанина, №4 по плана, при вход Б, с площ 10 кв.м.; магазин № 2 в [населено място] на [улица], в източното крило на сградата, с площ 21,754 кв.м.; магазин в сградата на [улица], състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, застроен на 25,20 кв.м. между множество съделители и при квоти, подробно посочени в решението; оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана част.
Касационна жалба е подадена от съделителите Д. С. М., С. П. П., Н. Б. П., С. И. Х. и А. Д. Ф. чрез пълномощника им адв. С.. Развити са съображения за неправилност на съдебния акт досежно определените квоти на ищците като наследници на М. С. А./С./ в размер на общо 2/3 от наследството, вместо 1/2 както е приел районния съд. На второ място се поддържа, че наследниците на М. Д. Х. не следва да участват в делбата и съдът неправилно се е позовал на удостоверение за наследници № 174 от 25.01.2007г. В изложението към касационната жалба се иска достъп до касационен контрол по противоречиво решаван от съдилищата /първата и втората инстанция по делото/ въпрос, свързан с приложението на чл. 89, ал.1 ЗН, а именно за това как се определя наследствения дял на съпругата при наследство, открито в периода между 16.10.1944г. и 30.04.1949г., когато съпругата наследява не с низходящи на наследодателя, а с наследници от следващи редове. Изтъква се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Формулирани са и процесуални въпроси, за които също се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона: 1/ може ли съдът да основе решението си на документ /удостоверение за наследници № 174 от 25.01.2007г./, който е представен по делото, но не е приобщен към доказателствения материал по надлежния ред, а и съдържанието му се опровергава от други доказателства; 2/ обвързан ли е съдът от забележката на административен орган при издаване на удостоверителен документ /удостоверение за наследници/, че издадени по-рано такива удостоверителни документи са невалидни; 3/ в горната хипотеза и при наличие на различия и противоречия между обезсилващия документ и обезсилените такива, следва ли съдът да прояви активност при изясняване на въпроса чрез събиране на допълнителни и безспорни доказателства.
Постъпил е писмен отговор от адв. Б. П., пълномощник на ищците, според която не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Представен е писмен отговор и от адв. В. като особен представител на Д. О. Д.. В него се застъпва становище за недаване ход на касационната жалба докато касаторите не изпълнят задълженията си по чл. 26, ал.3, пр.2 ГПК за внасяне на разноските за участието на особения представител на ответник с неизвестно местожителство.
Останалите ответници не са представили писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Изтъкнатите в отговора на особения представител адв. В. съображения не препятстват развитието на производството по чл. 288 ГПК. Те ще бъдат разгледани в образуваното ч.гр.д. № 1218/2016г. на настоящия състав на ВКС по подадената от него частна жалба срещу определението на Софийски градски съд от 23.03.2015г.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането. Обект на делбата са няколко недвижими имота в [населено място] – апартамент, магазини, кантора, останали в наследство от И. И. С., починал на 03.01.1949г. и неговата съпруга М. С. А./С./, починала 1979г. Наследници на И. С. са съпругата му и роднини по съребрена линия от трета степен – братя и сестри на родителите му, а именно: 1/ М. Д. Х. – сестра на баща му, починала 1950г.; 2/А. Б. П. – брат на майка му, починал 1959г.; 3/ Д. Д. П. – брат на майка му, починал 1951г. и 4/Н. Б. П. – сестра на майка му, починала 1967г. Страните по делото са техни наследници по закон. При определяне квотите на наследниците на И. С. съдът е намерил за приложим Законът за наследството от 1890г., тъй като наследството е открито преди 30.04.1949г. когато влиза в сила сега действащия Закон за наследството. Според съда, неприложима е разпоредбата на чл.89, ал.1 ЗН, предвиждаща обратно действие на новия закон по отношение дяловете на низходящите и преживелия съпруг спрямо наследства, открити след 16.10.1944г. Тази разпоредба е приета във връзка с Наредбата-закон за изравняване правата на лицата от двата пола, обнародвана на посочената дата 16.10.1944г., която цели премахване на неравностойното третиране на лицата от женски пол при определяне на наследствените дялове по отменения ЗН. В чл. 38 ЗН/отм./ такова третиране на съпругата е предвидено само ако наследява с низходящи от мъжки пол. Същевременно чл. 89, ал.1 ЗН не предвижда новите разпоредби да определят дяловете на други наследници – възходящи, братя и сестри или чрез обратната сила да се изменят редовете на наследниците, а именно до това би се стигнало, ако новият закон бъде приложен в хипотеза когато съпругата наследява със съребрени роднини от четвърти ред – това ще доведе до изключване на последните от наследяване в съответствие с чл.9, ал.3 ЗН. Затова чл.89 ЗН не се прилага във всички случаи при определяне дела на преживялата съпруга, а само когато наследява с низходящи. В случая преживялата съпруга М. С. наследява със съребрени роднини и дяловете на наследниците ще се определят по действащия към момента на откриване на наследството закон, а именно 2/3 за съпругата, а останалата 1/3 за четиримата съребрени роднини, поделена поравно между тях или по 1/12 част.
За установяване годината на смъртта на М. Д. Х. съдът е кредитирал удостоверение за наследници № 174 от 25.01.2007г., в което е отразено, че по-рано издадените удостоверения за наследници са невалидни. Съдът изрично е обосновал защо не дава вяра на удостоверението № 175 от 01.03.2002г., в което годината на смъртта на М. Х. е ръкописно дописана, а и за което е установил, че съдържа неверни данни, опровергани с други доказателства по делото.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правният въпрос дали чл. 89 ЗН е приложим при определяне кръга на наследниците и дяловете, е определящ за изхода на спора, но не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както това основание е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Разпоредбата не е неясна и не предизвиква противоречиво тълкуване. Софийски градски съд аргументирано и разбираемо е обосновал защо разпоредбата е приложима само когато преживялата съпруга наследява с низходящи – защото само тогава при прилагане на отменения ЗН се получава неравноправно третиране на наследниците от различен пол, а приетата на 16.10.1944г. Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола, забранява това. Съответно, разпоредбата на чл. 89 ЗН е неприложима когато съпругата наследява със съребрени роднини, какъвто е настоящия случай, защото при това наследяване старият ЗН не предвижда различни дялове за наследниците от различен пол. В същия смисъл е и приложеното в първоинстанционното производство Решение №870 от 05.07.2007 по гр.д. № 789/2006г. на ВКС, ІІІг.о., което разрешава спор между част от настоящите съделители относно наследниците на И. С.. От друга страна, не може да се счете, че въпросът има значение за разрешаване на други подобни случаи, защото се касае до рядко срещана в наши дни хипотеза на делба на наследство, открито през януари 1949г., преди приемане на сега действащия Закон за наследството.
Липсва основание за касационен контрол и по повдигнатите процесуални въпроси, свързани с преценката на приложените по делото удостоверения за наследници на М. Д. Х.. Въпросите са конкретни и фактически, а не общозначими правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. А и видно от мотивите на съда, извършена е съвкупна преценка на всички относими към този спор доказателства и в резултат на това е формиран изводът, че следва да се даде вяра на удостоверение № 174 от 2007г., в което е посочено година на смъртта 1950г. и е отразено, че предходните издадени удостоверения са невалидни.
Ответниците по жалбата не са направили разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18758 от 02.12.2014г. по гр.д. № 5729/2011г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, по касационната жалба на Д. С. М., С. П. П., Н. Б. П., С. И. Х. и А. Д. Ф..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: