2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
София, 09.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 610/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. М. – ЕТ с фирма “С. – П. М.” -[населено място] срещу Решение № 1647 от 30.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 1675/ 2008 г. на С. апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната част Решение от 10.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 1634/ 2006 г. на СГС, с което търговецът е осъден да плати на [фирма] -[населено място] 25 335.06 лв. – цена на пивоварна продукция, със законната лихва от 28.VІІІ.2006 г., с оплакване за неправилност на решението. В Молба – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят прави оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения при възприемане на изслушаните експертизи и за нарушено право на защита с отказа въззивният съд да назначи нова тройна или допълнителна експертиза, като поддържа, че точното прилагане на закона се изразява в спазването на материалните и процесуалните правила. С последваща Молба жалбоподателят уточнява, че поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с посочените процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд относно отказа да назначи нова експертиза.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като недопустима, като счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила в обжалваната част първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи същественият процесуално – правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1647 от 30.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 1675/ 2008 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: