Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
60161_16_opr_288_422gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 16.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 60161 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивно решение № 634 от 04.04.2016 г. по възз.гр.д. № 459 /2016 г на Софийския апелативен съд, г.о.., в частта, с която с него е потвърдено решението на Софийски градски съд, г.о. с което срещу жалбоподателя е уважен иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лева, ведно със законни лихви, ведно с разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Руска Г. Т. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страни по делото срещу частта от въззивното решение, която подлежи на касационно обжалване и е редовна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд по доводите във въззивната жалба на ответника по иска след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел за установен механизмът на пътнотранспортното произшествие. След като е проследил установените действия на водача на автомобила и на пострадалата пешеходка, съдът е приел, че поради несвоевременното спиране пред траекторията (на движение) на пешеходката е настъпил сблъсък между нея и предната дясна врата на автомобила, от който тя е паднала на пътното платно, вдясно от автомобила и се е наранила от падането.
Въз основа на изводите си за релевантните за спора факти съдът е приел следните правни изводи: Причините за пътнотранспортното произшествие (ПТП) са две. Първата е виновното противоправно поведение на застрахования при ответника по застраховка „гражданска отговорност” водач, който с неадекватните си реакции на пътното платно (предприел е завиване наляво от средната лента за движение от общо три ленти и след това спиране с малка интензивност, вместо направо аварийно спиране или преминаване напред с пропускане на пострадалата пешеходка (ищца), не е успял да предотврати иначе напълно предотвратимото ПТП. Посочени са нарушенията на водача на конкретни правила на ЗДвП : чл.5,ал.2; чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.116 ЗДвП. Втората причиня са действията на ищцата (описани са) в нарушение на посочени правилата на ЗДвП, които са в причинно-следствена връзка с претърпения вредоносен резултат. Съдът е определил съпричиняването в размер на 50 %.
Във връзка с доводи за неправилност на въззивното решение, поради необсъждане на доводи на жалбоподателя за релевантни факти – че към момента на ПТП автомобилът е бил спрял и следователно действията на застрахования водач не са били противоправни, жалбоподателят извежда следния процесуалноправен въпрос: Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или основателни.
Жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 212 /01.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 1106/2010 г.; решение № 202 /21.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 866/2012 г.; решение № 76 /12.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 377 /2011 г.; решение № 581 /30.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1019 /2009 г., с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС, а в съответствие с нея.
Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя във въззивната жалба и доказателствата за релевантните за спора факти, на които е основал фактическите си и правни изводи, за което е изложил мотиви.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в касационното производство иска от съда жалбоподателят да бъде осъден да и заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, осъществено по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА (безплатно, за материално затруднени лица). Искането е основателно за сумата 491.25 лева, определена съгласно чл.7,ал.2т3 вр. чл.9,ал.2 НМРАВ
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 634 от 04.04.2016 г. по възз.гр.д. № 459 /2016 г на Софийския апелативен съд, г.о..
Осъжда ЗАД [фирма] да заплати на Руска Г. Т. сумата 491.25 лева (четиристотин деветдесет и един лева и 25 ст.) за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.