– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 611
гр. София 18.07.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 (тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4312 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 81 539/12.06.2018 година подадена от Н. П. И., срещу решение № 2177/04.04.2018 година на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 11 229/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 123 605/19.07.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 51-ви състав, постановено по гр. д. № 56 736/2016 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. П. И. срещу Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 23 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 2000.00 лева и пълния претендиран размер от 25 000.00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 155, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК по н. о. х. д. № 18 273/2014 година по описа на Софийския районен съд, 10-ти състав, за което е бил оправда с присъда от 09.10.2015 година по цитираното дело, потвърдена с решение от 12.04.2016 година по в. н. о. х. д. № 4796/2015 година по описа на Софийски градски съд, ХV въззивен наказателен състав, заедно със законната лихва върху сумата, считано 12.04.2016 година до окончателното заплащане.
С касационната си жалба Н. П. И. обжалва въззивното решение като излага доводи за това, че то е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане решението да бъде отменено, в обжалваната му част, като се постанови ново такова, с което предявеният от Н. П. И. срещу Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да бъде уважен до пълния му предявен размер от 25 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответниците и по касационната жалба Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи не са подали отговор на същата, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Н. П. И. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.05.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 81 539/12.06.2018 година, като е подадена по пощата на 11.06.2018 година, като 10.06.2018 година е неприсъствен д0ен. Поради това и с оглед разпоредбата на (б. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да определи размера на обезщетението, което се дължи на Н. П. И. съставът на Софийски градски съд е приел, че по делото е установено, че срещу него на зряла възраст от 48 години било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 155, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което било предвидено наказание „лишаване от свобода” до пет години и глоба от 1000.00 лева до 5000.00 лева, досъдебното производство било продължило четири месеца, извършени процесуални действия спрямо И. били извършени за два дни и са били общо четири, съдебното производство било продължило общо една година шест месеца и дванадесет дни, проведени били общо седем съдебни заседания пред двете инстанции. При така установеното въззивният съд приел, че по делото било установено, че в причинна връзка между повдигнато и поддържано обвинение Н. П. И. бил претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение, на които не надхвърля присъдения от Софийския районен съд размер от 2000.00 лева Прието е, че този размер е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ДРЗОДОВ. За определяне на същия въззивният съд съобразил сравнително кратката продължителност на производството-една година и десет месеца, тежестта на престъплението, за което било повдигнато обвинението, обичайните притеснения и негативни емоции, които пораждало повдигането на обвинение с такъв характер, обстоятелството, че през цялото време И. е бил с взета мярка за неотклонение. Действително, тази мярка била „парична гаранция” и рефлектирането и в правната сфера на И. било по-слабо ограничително в сравнение с мерките „домашен арест” и „задържане под стража”. Същата, обаче, поставяла ограничения на свободата на движение на И. с оглед необходимостта от явяване при необходимост пред органи на досъдебно производство. Същевременно, съдът съобразявал, че по делото не били ангажирани, каквито и доказателства, които да обосноват извод, че И. е претърпял вреди, различни от тези, които са нормална житейска последица от повдигане на обвинение за извършено престъпление от такъв характер. Приетите по делото медицински документи били съставени преди образуване на наказателното дело срещу И. и не били от естество да установят влошаване на здравословното му състояние вследствие на повдигнатото обвинение. При определяне на размера въззивният съд съобразявал ниската интензивност на процесуалните действия, осъществявани в хода на наказателното производство по отношение на Н. П. И., както и обстоятелството, че през процесния период срещу него се е водело и друго наказателно производство-за престъпление по чл. 325 от НК, т. е. негативни му изживявания не било установено да се дължат само на процесното обвинение. Съставът на Софийски градски съд съобразявал при определяне на размера и че по делото не били ангажирани доказателства за фактите, наведени с исковата молба в частта за обстоятелствата, че Н. П. И. страдал от безсъние, че познатите му, близките и приятелите му били узнали за обвинението и се били отдръпнали от него и коментирали, че е престъпник и ще влезе в затвора, а в тежест на И. било да ги установи по делото. При определяне на размера въззивният съд съобразявал и социално-икономическите условия в държавата през периода на наказателното производство. При така възприето въззивният съдебен състав приемал, че справедливо обезщетение за претърпени от Н. П. И. неимуществени вреди не надхвърля присъдения от Софийския районен съд в размер на 2000.00 лева, поради което и въззивната му жалба е неоснователна.
Във връзка с тези изводи на състава на Софийски градски съд с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. П. И. иска допускането на касационен контрол на обжалваното решение по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, поради очевидна неправилност и драстично противоречие с критерия за справедливост, като освен това не били отчетени изключително съществени доказателства, които имали пряко отношение към претърпените неимуществени вреди. Изложени са съображения за това, че размерът на обезщетението трябвало да бъде съобразено с действащата за периода на наказателното производство минимална и средна работна заплата, поради което справедливото обезщетение трябвало да бъде в размер най-малко на 8143.00 лева, както и че съдът следвало да съобрази и практиката да се присъждат и претърпените от лицето имуществени вреди. Що се отнася до последните нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнасяли по отношение на дължимо се на Н. П. И. обезщетение за имуществени вреди, поради което поставен във връзка с тях правен въпрос или твърдение, че съдилищата не са се произнесли по това искане не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Евентуалният пропуск на съдилищата да се произнесат по искането за присъждане на имуществени вреди подлежи на отстраняване по друг ред, а именно чрез допълване на постановеното решение, а не по реда на касационното му обжалване.
Във връзка с исканото от Н. П. И. основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК следва да се има предвид, че поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2177/04.04.2018 година на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 11 229/2017 година, по подадената срещу него от Н. П. И., касационна жалба с вх. № 81 539/12.06.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2177/04.04.2018 година на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 11 229/2017 година, по подадената срещу него от Н. П. И. чрез адвокат Д. Н. от [населено място], касационна жалба с вх. № 81 539/12.06.2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.